В стремежа си да хвърлим светлина върху предизвикателствата и успехите, PROUD представя поредица от интервюта с интересни ЛГБТИ+ личности. От активисти до артисти, от политици до спортисти, хора, допринесли по един или друг начин за видимостта на ЛГБТИ+ общността в България. В поредицата PROUD to Present насочваме вниманието си към някои от най-завладяващите им истории.
To be continued…
Срещаме ви с Хайм Вишел – 28-годишен транс-masc художник от Франция с еврейски произход, който е учил моден дизайн и визуални изкуства във Франция и Швейцария. Срещата ни с Вишел стана броени часове преди неговата първа изложба – „To be continued…“ в галерия Лехайм, новото пространство за изкуство в София, намиращо се на ул. Балкан 11. Изложбата представя уникалния стил на художника, който съчетава дрехи втора ръка, стари платове за чаршафи, украсени с цветя, и рисунки по лицата с грим като засяга и темата за тревожността, чувството за изгубеност и синдрома на самозванеца. Полираните предмети и хармонизираните пастелни цветове контрастират с клезмер оркестъра, който представя хаоса и силата на тези чувства, които бушуват в съзнанието ни.
Вишел използва кичозните щампи с цветя като форма на орнаментика, оспорвайки западната обществена конструкция, според която женствеността може да бъде твърде много и твърде кичозна. Работата на художника е начин да се изкаже срещу минимализма.
Здравей, Хайм! Срещаме се часове преди откриването на дебютната ти изложба. Какво те вдъхнови да създадеш „To be continued…“?
Може би трябва да започна от заглавието. Това е свързано с всички въпроси, които си задавам още от малък, най-вече през нощта, когато безпокойството удари най-силно – когато въпроси като „Достатъчно добър ли съм в това, което правя“, „Какво ще правя утре?“ ме държат буден. Пораствайки осъзнах, че трябва да продължиш – независимо от безпокойството, независимо от всички тези въпроси и мисли – „To be continued…“
Спомена, че изкуството ти е тясно свързано с джендър стереотипи. Как представяш своята идентичност в изкуството си?
В самото начало ми беше много трудно, защото всеки ми казваше, че трябва да разделям изкуството си от идентичността си и че когато някой критикува работата ми, не критикува мен. За мен това е изключително невярно, защото изкуството ми – това съм аз. В началото го бях приел и уважавах това, което ми казват преподавателите, но сега, гледайки назад, осъзнавам, че това е едно много грешно схващане.
Получавал съм критики свързани с това, че използвам много цветове, много лъскави елементи, че е прекалено кичозно, но това съм аз, дори като trans-masc човек. Всички тези пастелни и нежни цветове, бродерията и шиенето – всичко това е част от мен и моето изкуство, въпреки, че обществото го приема като символ на женственост. Именно това е основна част от моето изкуство – да поставям под въпрос и да руша джендър стереотипите.
Освен с визуални изкуства се занимаваш и професионално с грим – случайно ли стана това?
Всъщност започнах да се занимавам с грим по време на следването си в университета. Изучавах визуални изкуства и имах възможност да работя по грима на моделите, когато правихме дефилета. Много ми хареса и открих, че имам истински талант за това, така че започнах да гримирам и моделите на мои моите състуденти.
Отначало не мислех за това като за кариера, но моите приятели ме насърчаваха да вярвам в таланта си и да го развивам. И така, започнах да приемам все повече поръчки за грим и да изграждам портфолиото си. В крайна сметка осъзнах, че мога да съчетая любовта си към визуалните изкуства и грима в една кариера и да стана визуален артист и гримьор.
Сега имам щастието да работя по различни проекти, които ми позволяват да изразявам себе си творчески и чрез двете направления.
Можеш ли да ни разкажеш за някои от по-запомнящите се моменти, които си имал през кариерата си?
Определено! Едно от най-вълнуващите преживявания за мен беше когато гримирах Севдализа за концерт – сбъдната мечта за мен и толкова вълнуващо преживяване да работя с толкова талантлив артист. Понеже знаех, че тя обича по-неутрални тонове не взех всичките си цветове, които по принцип използвам. Когато пристигнах там тя каза, че е възхитена от работата ми и би се радвала на нещо цветно и синьо. Притесних се дали съм взел правилните цветове (смее се), но синьото беше там и ето го резултата:
Имах и щастието да работя по различни редакционни снимки и модни ревюта, включително и за Баленсиага, които винаги ми позволяват да разширя границите на творчеството си и да изследвам нови идеи.
Що се отнася до клиентите-мечта, трябва да кажа, че Каролин Полачек е на първо място в списъка ми. Възхищавам се на нейния уникален стил и артистична визия и мисля, че заедно бихме могли да създадем нещо наистина специално. Би било невероятна възможност да работя с нея някой ден.
Звучи, че си много отдаден на работата си като гримьор, но има ли конкретна област от изкуството ти, която те привлича най-много?
Да, абсолютно. Въпреки че обичам да работя като гримьор, истинската ми страст е да създавам цветно, кичозно и флорално изкуство, като това в „To be continued…“. Това е нещо, което винаги е било част от мен, дори преди да започна да се занимавам с грим.
Не ме разбирайте погрешно, обичам да работя с грим и да го използвам като форма на артистично изразяване, но най-голямата ми мечта е да получа признание за оригиналните си произведения на изкуството. Искам да създавам живи, смели и неподправено мои творби. Вярвам, че изкуството има силата да внася радост и вдъхновение в живота на хората, и не бих искал нищо повече от това да имам възможността да споделя визията си с по-широка аудитория. Това е нещо, за което активно работя, и се вълнувам да видя къде ще ме отведе това пътуване.
Спомена, че си започнал транзишъна си по-късно, как разбра за себе си? Какви трудности срещаш като транс човек?
„Разбрах“ преди 2 години, когато бях на 26 – доста късно, макар, че за тези неща никога не е късно. До тогава все усещах, че нещо не е „както трябва“ и не знаех точно какво е. Всичко започна с доста тежък емоционален срив, след който трябваше просто да спра и да дам почивка на тялото и на ума си. Дадох си време да си задам важни въпроси как се чувствам, как се чувства тялото ми, дали няма нещо, което не виждам. Може би всичко беше процес на себеоткриване и себеразбиране. Направих си top surgery преди няколко месеца и като цяло откакто живея живота си като човека, който искам да съм се чватвам много по-добре със себе си и в света.
Смятам, че този процес докосна по особен начин и моето изкуство. Не мога да обясня как точно, но е нещо, което силно усещам – чувства се по-свързан с изкуството си повече от всякога.
Чувстваш ли се приет от семейството и приятелите си?
В началото семейството ми изпита известни затруднения с моето разкриване, но въпреки всичко са много подкрепящи. Баща ми е доста възрастен, на 72, но въпреки това е подкрепящ и това ми показа, че независимо на колко години е човек, той може да обича и подкрепя всеки. Имам роднини, които не разбират и не ме подкрепят, но по-голямата част от семейството ми и приятелите ми са плътно до мен.
Напоследък реалността за транс хората в България е много тежка, какво би казал като транс човек на българската транс общност?
Лекси, собственичката на галерия Лехайм, ми разказа за решението на ВКС и всички съпътстващи проблеми пред транс хората тук. Това наистина е ужасно и не мога да си представя какво е да бъда в техните обувки. Най-важното нещо, което мога да дам като съвет и от личен опит е винаги в ситуация когато съм неразбран е да затворя очи и да попитам себе си „Кой искам да бъда за мен самия?“ и да следвам посоката която моето тяло и ум ми показват, защото това е правилната посока.
Финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган може да носи отговорност за тях.
