Звездата от гей военната драма „Firebird“ Олег Загородний: „Заслужава си да се борим само за любовта и свободата“

 
BHK Banner
 

Олег Загородний е украински актьор в киното и театъра. Роден е на 27.10.1987 г. в Киев, Украйна. През 2005 година постъпва в Националния киевски университет за театър, кино и телевизия. Кариерата му започва в театъра в Киев, а през 2015 г. става част от трупата на московския театрален център „Гогол“.  От 2010 г. се снима във филми, като дебютира във филмите „Демони“ и „1942“. През 2021 г. излезе игралният филм на естонския режисьор Петер Ребане „Жар птицата“ (Firebird) със участието на Загородний в главната роля. Филмът разказва история по действителен случай от 70-те години на миналия век, в разгара на Студената война. Историята е за любовната връзка между лейтенант от съветските военно-въздушни сили Роман Матвеев (Олег Загородний) и редника от армията Сергей Серебренников (Том Прайор). Филмът бе представен на българската публика в рамките на специална прожекция по време на София Прайд Филм Фест, а втората бе преди дни с участието на самия Загородний.

Олег, най-накрая успяхте да се срещнете с българската публика, след един неуспешен опит от средата на юни, когато филма „Firebird“ беше показан в рамките на Sofia Pride Film Fest. Какво ще кажете за срещата ти с публиката у нас?

О, да. За съжаление, в средата на юни, когато филмът ни „Жар птица“ беше показан за първи път в България, не успях да пристигна, защото заради войната в моята страна, има рестрикции, наложени от военните. Всички трябва да сме в родината си и да я защитим, ако се наложи. Второто ми идване също беше на косъм, но усилията на българския ми приятел Сашо Миланов, на дипломати, както и моите в Киев, дадоха резултат и след няколко часа с влак, кола и самолет, успях да дойда до прекрасната ви страна. Радвам се, че бях в София и че я видях. Щастлив съм, че успях да говоря открито за любовта, войната, щастието и приятелството. Залата беше почти пълна, а когато хората се изправиха на крака, за да аплодират усилията ни, това беше наистина емоционално за мен. Видях се и с мои сънародници, на които вашата страна помага. И останах очарован от грижата и отношението.

За какво разказва наистина „Firebird“?

О, това е филм за любовта. Не за политиката. Такава е била и молбата към режисьора Питър Ребане на Сергей Фетисов, по чиято истинска история е направен филма. Иска ми се хората, които гледат нашия филм, да виждат в него разказа за любовта, приятелството, надеждата и свободата. Въпреки, че в този филм има политически препратки – към режима на СССР, който отнема индивидуалността и свободата, който създава условия за обезличаване, филмът показва, че може да има любов, макар и не такава, каквато нашите герои наистина заслужават. Това се опитахме да покажем с играта си с Том Прайор – че ограниченията могат да бъдат преодолени, ако има истинска любов. Тази любов, която може да те направи по-силен и по-смел.

Чели ли сте мемоарите на мемоарите на Сергей Фетисов?

О, да. В тях има много секс – къде са правили секс, на кои места, как, какво е било. И това е разбираемо – Сергей е имал доста време да си спомни тези емоционални моменти и е искал в своята история да разкаже всичко онова, което системата не е могла да му отнеме – чувството да се слее с някого. Когато обсъждахме филма с екипа, аз предложих да се фокусираме върху чувствата и емоциите на нашите герои, не на еротичните сцени, за да може този филм да достигне до всеки. Да покажем най-важното в историята – любовта, която е малко невъзможна. Защото да изпитваш любов към мъж – да, това е окей, но по-важното е, че изпитваш любов, което всеки ще разбере.

Как стигнаха до Вас режисьорите на филма? Търсили са Ви дълго.

Не зная дали е случайно. Eдин ден моят агент ми изпрати имейл, в който ми написа: „Прочети това, снимай се и ми го прати“. Дълго се чудих, защото текстът беше на английски. А аз не бях говорил никога в живота си английски. Накрая изпратих съобщение на Питър и екипа, в което казвам със сериозен руски акцент „Здравейте, аз съм Олег. Моят английски е много лош. Аз не съм Вашия човек.“ Казах го два пъти, за да съм сигурен, че ще ме разберат. Моят агент, обаче, ми се обади и каза: „Олег, те искат да се видят с теб.“ И така се озовах в една хотелска стая (смее се). Там бяха няколко човека от продукцията, режисьорът и моят бъдещ партньор Том Прайор. Когато дойде моя ред да изиграя текста си, аз забравих всичко. Мобилизирах се и криво – ляво, на английски, руски, успях да изиграя своята сцена. И си тръгнах бързо, бързо. После агентът ми се обади отново и каза „Те искат да се срещнете.“ А аз си казах: „О, не, отново английски, защо аз?!“. Видяхме се преди моя постановка в „Гогол“ център. Питър ме попита дали искам да играя във филма, а аз отговорих – „На какъв език?“, а той: „На английски.“. Попитах колко години имам, за да науча езика, а той отговори: „Два месеца. Добре, нека са три.“

Разкажете ни за това как Вие се подготвяхте за ролята на пилота Роман Матвеев? Притеснявахте ли се от любовните сцени във филма?

Готвих се няколко месеца – ходих на фитнес по два пъти на ден – тренирах сам, и с инструктор. Спазвах стриктен хранителен режим. И така – спортувах много, учех английски език, четях текста, репетирах. После прекарах известно време в база на НАТО, за да се науча на това как да съм военен. Учех се на ред и порядки на армията, паралелно с това заедно с екипа изследвахме всички детайли на ежедневието на социалистическия войник и съветския гражданин, за да бъдем максимално автентични и искрени и да пресъздадем реалността, такава каквато е била. Например, често се шегувам, когато ме питат, за еротичната сцена с Том в ледената вода на естонското море, че се изискват умения за „Оскар“ да покажеш страст. (смее се). Нямах никакви проблеми с любовните сцени във филма, защото аз съм актьор и за да съм добър, трябва да вляза в обувките на моя герой, да съпреживея с него това, което той е преживял. За мен всичко, което той е усетил, трябва да бъде пресъздадено максимално автентично, за да може тази история да е докосваща и въздействаща. Каквато е била в живота.

Кой беше най-емоционалният момент за Вас от този филм?

Последното писмо от Роман до Сергей. В него моят герой обяснява всичко – идеята за свободата, идеята за това, че болката е толкова огромна и непоносима, когато любовта е невъзможна и че свободата е там, където няма ограничения – в небето. Вижте тази сцена и помислете за това колко сте свободни и имате възможността да обичате. Заслужава си да се борим само за любовта и свободата.

Как родителите и близките Ви приеха ролята ви на гей пилот?

Когато разказах на майка си за историята, тя просто каза: „Леле, това е ужасно. Ужасно за тези двама младежи.“

Само това ли?

Не! Каза също „Когато се прибереш, трябва да поговорим сериозно!“ (смее се шеговито). Всъщност, тя беше изненадана. Аз съм роден в консервативно семейство – баща ми е машинист, майка ми има малък бизнес. Майка ми дълго време мислеше, че гей хората са само в американските филми. Но, когато научи, че филмът се базира на лична история, тя каза: „О, много тъжно, че такива неща са се случвали. Не трябва, та това са хора с техните чувства. Защо трябва да се убиват тези чувства?“.

Олег, какво можете да кажете за любовта във Вашия живот?

Аз съм обичан човек.

 

Какво научихте за себе си от този филм?

Аз имам приятели в Москва – Миша и Женя са заедно от повече от 11 години. Женя се разболя и се наложи да влезе в болница. Там не пуснаха Миша, защото не е роднина, нищо че за него е повече от роднина в последните 11 години. За мен този филм показва, че не трябва да живеем в измислени светове и в тайна, а трябва да сме такива каквито сме, да живеем свободни и да правим това, което е важно за нас. Този филм, особено днес, е показателен за това, че понякога има хора и политически системи, които казват как да се държим, какво да правим, как да го правим. Това се случва в моята родина – някой казва, че ние трябва да сме „свободни“. Но ние сме свободни и открити с това, което сме, в моята родина различието е ценност и тя се уважава. За разлика от днешна Москва, където животът все повече пропада до унижаващия човека Съветски съюз.

Как живеете в Киев сега, какво правите?

Опитвам се да живея нормално, но е трудно. Сирените ме връщат в реалността на войната. Имам кафене в центъра на Киев, в което всеки ден се опитвам да помагам на нашите герои от армията. Сега с приятели шием униформи и облекла за войниците, като до момента сме направили повече от 400 униформи. Планираме да разраснем производството с моя бранд „Brave+1“ и да продаваме продукти от колекцията в Европа, за да събираме средства, с които да продължим да правим униформи. Скоро ще мога да ви разкажа за това.

Снимки: личен архив

Хареса ли ви статията?

My Cart Close (×)

Твоята количка е празна
Към магазина