В серия от портрети People of Sofia & GLAS Foundation разкриват как се справят с изолацията ЛГБТИ хората в България, които са сред най-честите обекти на предразсъдъци, стигма и език на омраза. Четвъртата история е на Йоана и Мила.
Как се запознахте?
Йоана: Когато се запознахме и двете бяхме във връзка с други хора. Запознахме се на един мой урок, аз съм учител и преподавам на други учители. Направи ми впечатление колко е сериозна. Почнахме да общуваме все повече, станахме много близки, излизахме често заедно с партньорките си. Аз не се влюбвам веднага, но в Мила видях един човек, който съвпада с моето виждане и усещане за света, беше много допълваща комуникацията ми с нея.
Мила: Доста време, докато общувахме, бяхме във връзка и си мислехме, че сме много добри приятелки и колеги. Бях предложила преди време на приятелката ми да сключим брак, първоначално прие, но после се отказа. Все повече осъзнавах, че тя не иска това, не е добре за нея, както и за мен. Разделихме се, всичко стана някак много едновременно.
Приятелките ви усещаха ли това “ново” положение?
Йоана: Да, при жените е много силна интуицията при такива ситуации. Но, преди да се разделим с партньорките си, не е имало “засичане”, нямало е връзка във връзката.
Родителите ви? Как разбраха за вас?
Йоана: За себе си разбрах на доста ранна възраст, на 14 имах вече ясна представа, разсъждавах за този секретен живот, в който никой не знае за мен и аз си живея тайно така. До един момент, в който вече имах сериозна приятелка, вече на 20 г., живееща самостоятелно. И, един ден се прибирам при родителите си и майка ми, както си стои така, и ми казва: „Добре, Йоана, кажи ми, какво е отношението ти към мъжете?” Попитах я дали наистина иска да й кажа или да й спестя неприятни истини, отвръща ми: „Как да не искам да знам, разбира се, че искам” и така се случи. Казах й, че не са мъже, а жени, тя постоя, постоя и попита имам ли си приятелка. Казах, че да и коя е, а тя „Ох, ама тя не е за теб” (смее се). Така много леко го прие, след което каза задължителната реплика „Не казвай на баща си”. След половин година му казах и на него. Човек е много свързан с родителите си, една част от нас не може да се развие, когато живее в тайна от хората, които са ни създали. За мен беше много освобождаващо, независимо от последствията, това да съм ОК със себе си в това отношение. Баща ми ми каза „Няма значение какво и с кой правиш, важно е да има любов.”
Мила: До доста голяма възраст не си го признавах и бях убедена, че ще стана “нормален” човек. Имах хетеро връзки, до един момент, в който разбрах, че няма да се получи така. Имах вече приятелка и я запознах с родителите си, което се оказа лоша идея. Те някак са ме научили да нямам тайни от тях, да им казвам какво се случва с мен и никога не съм ги лъгала. Оказа се голям шок за тях, не съм си давала изобщо сметка за това. Майка ми откачи, стана голяма драма, имахме в продължение на два месеца много грозни разговори, много обиди. Тогава не разбирах защо го прави, за мен това, че е разбрала беше много щастлив момент, животът ми ще тръгне, няма да има нужда вече да се крия, чувствах се страхотно, оттук нататък ще съм истински човек. И, изведнъж, как може майка ми да не разбира това? Баща ми се опитваше да ни помогне да общуваме, беше много мил и старателен. Разпитваше ме как се чувствам, откъде е дошло, с много разбиране. След тези трудни два месеца майка ми спря изобщо да ми говори, две години никаква комуникация с мен. После, започна малко по малко да се връща общуването ни, отново с помощта на баща ми, който през цялото време ми звънеше, виждахме се. Сега донякъде осъзнавам, че е и моя грешка, ние също трябва да разбираме родителите си, не може просто да им стоварим нещо такова и да искаме веднага да го приемат, има нужда от време. На мен ми трябваха двадесет и няколко години да свикна с мисълта за това, а исках от нея за два дни или два месеца да го разбере. Не е реалистично и човешко.
Добре, как продължи историята ви след раздялата с предишните ви партньорки?
Йоана: Нещата се развиха много бързо. Две седмици по-късно заживяхме заедно. Вече сме на ниво брак, деца. Нямаме съмнение дали това е човекът, с който искаме да прекараме живота, въпросът е в последователността, в която да се случват. Много неща предстоят пред нас.
Как се справихте в карантинния период?
Мила: Много добре – творихме, много нови идеи, оправихме си градината донякъде, редихме пъзел (смее се). Ние сме преподаватели и работехме онлайн през цялото време.
Йоана: Работим върху няколко различни проекта и имахме време за тях, имаме приятелско семейство с дете, прекарвахме много време заедно в градината. Кучетата ни бяха превилегия, можехме да излизаме с тях на дълги разходки.
Давахте ли ги под наем?
Йоана: Предлагахме ги, но нещо не сработи това (смее се). Хората наистина искаха да си стоят вкъщи. София е доста интересна като няма хора, открихме страхотни нови места. Имаше един период в началото и след две – три седмици, в който беше изнервено, но после приехме нещата такива, каквито са.
