PROUD FAMILY: Филип

 
BHK Banner
 

ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ: 01.07.2022

Здравейте, аз съм Филип, на 22 съм. От както се помня съм се занимавал основно с компютърни технологии. Завършил съм ТУЕС с компюърни мрежи и Kingston University със cyber security and computer forensics. В свободното си време чета материали и слушам подкасти свързани с действителни криминални случаи.

Не бих казал, че е имало момент на „себеразкриване“ – ако трябва да бъда честен винаги съм го знаел, не е имало единен момент, в който „крушката“ просто е светнала. С времето просто почнах да разбирам, че има начини хора като мен да направят преход и да живеят пълноценно. Също така си дадох сметка, че дължа повече на самия себе си от колкото на обществото, съответно няма смисъл да живея за хорското мнение.

Първоначално ме беше страх да кажа на майка ми, макар, че никога да ми е давала причина да се притеснявам да бъда честен с нея. Казах и като вече бях на хормонална терапия от 3-4 месеца и почна да се забелязва разлика в гласа ми. Реакцията ѝ беше добре конролирана, все пак тя не е сляпа и винаги е знаела, че детето и е различно. Разбира се трябваше да обясня доста неща и да я успокоя на тема здраве.

4. Ами когато бях на 13 и и казах, че харесвам жени, реакцията и като че ли беше по емоционална. Не остра или негативна, просто емоцоинална. Като и казах, че съм мъж реагира рационално, спокойно, с разбиране. Когато се разкрих публично пред приятелите си и интернет пространството имаше основно позитивни реакции. Разбира се намират се хейтъри, но те са толкова диспропорционално малко на фона на хората, които ме подкрепят, че няма как да ме афектират.

5. Разбира се, беше ме страх, че хората няма да могат да свикнат с това да ползват правилните ми имена и местоимения, че няма да мога да намеря медицински специалист, които да се занимават с мен, че семейството ми (освен майка ми) няма да разберат. Но не можем да живеем от страх и да очакваме света да се промени, така че да ни е по-удобен, сами трябва да го оформим.

6. Майка ми винаги е била скала на която да мога да се подпра. Тя няма страх от новото и е готова да се образова и променя в името на моето здраве и щастие. Останалата част от семейството ми според мен знаят макар, че не съм им казал (гласа ми е с няколко октави надолу и имам брада), но не се коментира. Държат се сякаш нищо не се е променило, не са станали по-студени към мен, държат добре, с обич. Ще се радвам да почнат да ползват правилните ми имена и местоимения, но това е мост, които ще пресечем някъде в бъдещето

7. Значително по-голяма част от коментарите, които получавам са позитивни. Много хора са се свързвали с мен за да ми кажат колко много видеата ми са им помогнали, което ме радва най-много и е причината да продължавам да правя информативни видеа. Писали са ми хора за да ми кажат, че съм им помогнал да се чувстват по-добре с идентичността си, че са показвали видеата на приятели и родителите си за да ги въведат в идеята „що е то транс“. Ще ми се да помагам на транс хората в България повече, но за сега това да бъда гласен с моята история и да образовам е достатъчно. Разбира се намират се тролове тук таме, но аз с времето съм станал толкова дебелокож, че клавиатурните „войни“ от другата страна на монитора могат само да си мечтаят да предизвикат емоция у мен. Само бих предпочел да ми пишат обидите на лично съобщение вместо в коментарите за да не им четат чувствителни деца лирическите издихания.

8. Тази година ми беше 4тия Прайд, на който съм ходил. Този път бях и на концерта, и на шествието, че и на афтър партитата. София Прайд е любов и прогрес, всеки който е бил може да го потвърди. Едно голямо 12 000-но семейство с музика и добро настроение. Успях да се запозная на живо с много хора, с които се познаваме само онлайн. Тази година доведох майка ми, приятеля и и най-добрата и приятелка. Всички им беше за първи път и си прекараха супер, приятелката на майка ми дори ме пита защо не може да се състои София Прайд всеки месец.

Хареса ли ви статията?

My Cart Close (×)

Твоята количка е празна
Към магазина