“Имам едно изключително любящо и дисфункционално семейство, но си е моето и не бих го заменил за нищо.”

 
BHK Banner
 

PROUD FAMILY е рубриката, посветена на преживяванията на ЛГБТИ+ хората, при разкриването им пред семейството, приятелите и близките.

Привет. Аз съм на 28 години, определям се като гей цис мъж, работя в порно индустрията като Social Media & Marketing Expert към една прекрасна френска фирма, която се занимава с порно браузър игри. Обвързан съм от почти пет години, сгоден за един невероятен мъж. Чакаме да се омъжим в България, но засега само си чакаме.

Интересите ми включват видео игри, комикси, манга. Меломан съм и имам малка колекция от грамофонни плочи. Харесвам хорър медия, било то филми, игри, книги, занимавам се и с креативно писане в свободното си време. Понякога правя и драг, сравнително успешно, но драг персоната ми лежи под леглото в кутии напоследък. Излязла е в безсрочен творчески отпуск.

Не си спомням да е имало момент на разкриване пред самия мен относно сексуалността ми. Още от много малка гейка знаех, че се привличам главоломно повече към мъжкия род. Не споделях това с никого, но беше много вълнуващо за мен да вървя срещу течението и да откривам много различни неща за себе си, отколкото всички останали момчета около мен.
Никога не съм пазил същността си в тайна от самия себе си. Пазих я в тайна от останалите, след като разбрах сравнително рано какво е отношението към хората като мен.

Израствайки в малък град, понякога се чувствах, все едно съм единственият уникален по този начин човек и нямаше кой да ма разбере. Колкото и приятелите ми да нямаха против и т.н., никой не можеше да ме проумее истински и тази самота започна да ми се отразява зле. Тогава открих за първи път гей медия, сериали като Queer as Folk, Will & Grace, Sex and the City, филми като Beautiful Thing, Eating Out и осъзнах, че някъде другаде, някъде надалеч от малкото градче в Балкана по средата на нищото, има нормално отношение към хора като мен.

Кога реши да споделиш на родителите си?

Баща ми разбра много рано, бях на 16 и имах първото си мъжко гадже. Беше много дебилна, първа тийн любов и много бързо осъзнах, че не е като по филмите. Това беше още в скайп ерата, когато всички изливахме сърца и души в скайп на маймуница. Mn te obi4am bep4iii <3333 и прочее.

Един ден обаче аз съм забравил да се разлогна от скайпа си и баща ми, маймуната любопитна, решил да седне и да чете какво си пиша с приятелите си. Тогава аз доста се бях отделил от родителите си, и всяка информация за мен беше трудно достъпна за тях. Така че можете да си представите каква златна мина на моята душевност е било това за баща ми. Той намира чата ми с bep4ito и чете всичко от самото начало.

Каква беше реакцията?

Имахме много дълъг и сърцераздирателен разговор, който беше изключително позитивен и изненадващ за мен. Тогава изживях момент като от филмите, където родителите казват “ти си ни дете и ще те обичаме въпреки всичко, искаме само да си щастлив” и всички се гушкат и реват. Баща ми ми каза точно тези думи и се гушнахме за първи път от години после пихме уиски и той давеше мъката си, че от мен внуци няма да има. През следващите няколко месеца той мина през петте стадия на скръбта, но накрая му мина и сега е един от най-добрите ми приятели.

На майка ми споделих на много по-късен етап поради уважителни причини. Тя страда от психическо заболяване и с баща ми бяхме решили, че трябва да я щадим. Но след като години наред ме питаше “има ли мацки и кога ще има внуци” аз реших да й пусна бомбата по телефона и да става каквото ще. Малко се обиди, че сме крили тайна от нея почти 8 години, но и на нея бързо й мина. Въпреки че е доста индоктринирана в традиционните семейни норми, я виждам, че се старае да бъде модерна майка на гей дете. Не й се получава много, но й пиша шестица за усилията.

Имаше ли момент на страх, че няма да те приемат? Какви неща ти минаваха през главата?

Страхувах се, разбира се, не исках да ме гонят от вкъщи и да ми развалят спокойствието. Бях решил да им кажа когато напусна бащиното огнище и съм независим, за да нямат оръжия срещу мен. За щастие това не се случи по този начин и живях сравнително спокойно преди да завърша гимназия.

Каква е динамиката ви в момента?

В момента майка ми и баща ми са разведени и с двамата имам много добри отношения. Баща ми е един от най-добрите ми приятели, дори го наричам по малко име и си говорим редовно и се смеем на всякакви теми. С него споделям много неща за връзката си, търся съвети понякога, и на тази тема се смеем. Той много обича партньора ми и го смята за част от семейството.

С майка ми също имам много добри отношения, въпреки че понякога я виждам как се мъчи с тази тема все още. Старае се да бъде до мен доколкото може, да си говорим, познава партньора ми и го обича, редовно ни досажда, тъй като живее близо до нас.

Доколкото е възможно, мисля че съм ударил джакпота като стане дума за родители от провинцията. Въпреки че са артистични хора и двамата и много светски настроени, аз имах притеснения да се разкрия, защото човек никога не знае каква ще е реакцията.

Имам едно изключително любящо и дисфункционално семейство, но си е моето и не бих го заменил за нищо.

За който се притеснява дали да се разкрие, разбирам напълно притесненията. Моят случай е за жалост рядко срещан на родна земя, но пожелавам на всеки от цялото си сърце да има приемащи родители. Моят съвет е да изчакате финансовата си независимост, за да не сте в ситуация, в която бивате изнудвани или заплашвани със спиране на зеленото кранче. Може да звучи меркантилно и повърхностно, но човек трябва да има инстинкт за самосъхранение. Все пак опипайте почвата на тази тема, вижте настройката на родителите си спрямо обществото и ги попитайте случайно какво биха направили ако имат ЛГБТ дете. Има как да бъдат лека полека внесени в темата, образовани и информирани достатъчно, че да имате по-успешен опит в разкриването. Ако няма такъв потенциал, тропнете с юмрук на масата когато вече се издържате сами и кажете “I’m here, I’m queer and I’m not going anywheer” (правописната грешка е умишлена) и да се спасяват.

Баба РуПол беше казала нещо много красиво – “We as gay people, we get to choose our family, we get to choose the people that are around. I am your family.” Аз имам своето родно семейство, но имам и избрано семейство, което за съжаление не включва баба Ру. Но в нашето общество има толкова много красиви, любящи и шарени хора, които могат да бъдат ваши майки, бащи, небинарни родители, и да имате една здрава и силна система, която в много случаи е по-адекватна и приятна от биологичното семейство.

Бил ли си на София Прайд?

На Прайд съм всяка година от 2012 с едно изключение. Бил съм на прайд в Щутгарт и Мюнхен, когато живях в Германия и от 2014 съм на София Прайд. Миналата година даже имах честта да съм на платформата, облян в дъжд и пот и натъкмен в драг. Беше велико.

Какво означава Прайд за теб?

Прайд не е панаир. Прайд е протест. Да, шарено е, весело е, защото обществото има нужда и от повод да празнува заедно. Не може да е като на погребение, все пак това общество и тази култура е шарена, богата, забавна, свободна, истинска. Трябва да сме още по-шарени и шумни.

Но в основата си Прайд е борба, борба срещу липсата на адекватна защита на куиър хора в България, липсата на базови човешки права. Ако не си ги искаме, никой няма да ни ги даде. Без значение какво казват платените нацисти, поповете и криминално зле-облечените политици, за да си правят пиар на наш гръб, ние знаем, че сме на прав път. Няма свобода, докато не сме равни.

Искам да се омъжа за този мой прекрасен мъж и да си гледаме двете котки, законни и защитени от държавата, както си му е реда. Искам да ходя на гей сватби, на гей годежи, на гей разводи и да знам, че можем да живеем спокойни и уважавани. Затова ходете на Прайд, протестирайте, викайте, бъдете чути, бъдете горди.

Много любов и позитивна енергия пращам!

Тoзи материал е създаден в рамките на проекта „Рейнбоу хъб“ с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основната му цел е увеличаване на капацитета и мобилизиране на ЛГБТИ общността за застъпнически действия. Цялата отговорност за съдържанието на материала се носи от Фондация Билитис и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

www.activecitizensfund.bg

Хареса ли ви статията?