PROUD.bg представя рубриката си “Отново заедно”. В нея ще ви срещнем с наши сънародници, които по една или друга причина са избрали да живеят извън България. Някои от тях са прекъснали отношенията си с Родината, други обмислят да се завърнат. За повечето София Прайд е надежда, гордост и повод да потърсят отново връзка с приятелите си или да помогнат на ЛГБТИ каузата у нас. За да сме отново заедно!
Автор: Милена Николова
Снимка: Цветомир Димов
Често ме питат защо съм заминала в чужбина. “Заминах, за да уча”, им казвам аз. Това е цензурираният ми отговор, който не кара хората да се чувстват неловко. Истината обаче е, че аз не заминах в чужбина – аз избягах. В тази история ще разберете защо избягах, кога се изморих да бягам, и като бонус ще ви науча как да лекувате души.
Тези от вас, които ме познават, знаят, че аз не съм много сериозен човек и обичам да правя неуместни шеги. Тези, които не ме познават, могат да си представят Чандлър от “Приятели” и чувството му за хумор, което често кара хората да се чувстват неловко.
Днес обаче ще сложа Чандлър в гардероба и ще се опитам да бъда сериозна. Може би пак ще ви накарам да се почувствате неловко, но по един друг начин. Ако прочетете моята история до края и тя ви накара да се почувствате неловко, значи и вие имате силата да лекувате души.
Защо Чандлър: хуморът като механизъм за справяне
Аз съм родена в едно нетипично българско семейство с 5 деца, но израснах в един много типичен български дом, пълен с алкохол, агресия и насилие. Съседите се преструваха, че не знаят. Полицията не правеше нищо. Закони нямаше. Надежда също нямаше.
Вкъщи бях в плен на чувството за страх. Навън то отстъпваше на чувството за срам. Както много деца от нашето поколение, и аз бях научена, че най-важното е какво ще кажат хората. Затова, подобно на Чандлър, всяка сутрин преди училище слагах фалшивата усмивка и цял ден разказвах неуместни шеги, с които умело прикривах голямата си тайна.
Да избягаш от травмата: защо заминах в чужбина?
Мечтаех да избягам от страха и срама, които ме преследваха навсякъде в България. Мечтата ми се сбъдна, когато станах пълнолетна и сестра ми ме покани да отида при нея в Сан Франциско, Калифорния. На практика тя ми спаси живота. Заминавайки, вярвах, че оставям травмите в детската си стая и те няма да ме тормозят повече. По-късно обаче осъзнах, че прилежно съм ги опаковала, сложила съм ги в куфара, и без да искам съм ги взела със себе си в Америка.
Защо не можеш да избягаш?
Щатите ми дадоха убежище и възможност да започна един нов живот. Започнах да работя здраво и да уча още по-здраво. Мислех си, че ако успея да постигна американската мечта, всичко ще бъде наред.
Завърших един от най-престижните университети в САЩ. Влюбих се в един прекрасен човек. Стартирахме собствен бизнес. Купихме жилище в Калифорния. Купихме жилище и в България. Пътувахме постоянно и бяхме истински щастливи.
Успехите и забавленията ни държаха доста заети. Едва когато постигнах всичко във външния свят, нещо ме накара да се загледам навътре в себе си. Травмите започнаха една по една да излизат от куфара и да ме задушават. Не знаех какво да правя с тези тайни, които помрачаваха иначе перфектния ми живот. Така си живеех в терзания, докато преди няколко години една приятелка, без да иска, ме научи на силата на споделянето.
Първа история на разкриване: да преодолееш страха
Един ден на гости в Калифорния ми дойде една много близка моя приятелка от гимназията. Изведнъж тя ми разказа за детството си и за травмите си от домашно насилие. Аз събрах кураж и споделих своите болезнени спомени. За наша изненада, и двете имахме подобни истории, но защо не ги бяхме споделили през последните 15 години?
Наричам тази случка моята първа история на разкриване, защото аз не само разкрих тази “тайна” пред някого за първи път, но и защото усетих как страхът излезе от мен. Превърнат в думи, страхът сякаш вече не беше толкова страшен и най-сетне ми олекна. От този момент нататък спрях да се преструвам, че тази травма не афектира живота ми и започнах активно да търся начини да се боря с нея. Записах си час за терапевт, започнах да медитирам, и осъзнах, че травмираното дете в мен все още има проблеми с доверието, със сближаването и най-вече – със споделянето. Обръщайки внимание на тези проблеми, аз успях да подобря връзката си, както с хората около мен, така и със самата себе си.
И така, Камелия – случайно, без дори тя да разбере – ме научи на силата на споделянето и ми помогна да излекувам тази травма в душата си.
Втора история на разкриване: да пребориш срама
Години след това, аз отидох на гости на една приятелка в Лос Анджелис. Изведнъж тя ми разказа за това, че е била жертва на сексуален тормоз като дете. Аз страшно много се изненадах, защото не си представях, че нещо такова може да се случи на човек като нея. Нейният живот изглеждаше още по-перфектен – тя идваше от добро семейство, беше невероятно красива и изключително умна. Оказва се, обаче, че травмите не дискриминират.
Но след като преодолях първоначалния шок, осъзнах, че аз също имам подобно преживяване като дете, което никога не бях споделяла. Събрах кураж и в този ден разказах своята история за първи път. Но защо не я бях споделяла досега? Не бях казала дори на моя терапевт. Защо? Уж вече знаех за силата на споделянето.
Наричам тази случка моята втора история на разкриване, защото тя беше различна от първата. Чувството за срам, което съпътства сексуалния тормоз, е много по-силно – особено, когато идва от родител. До този момент не ми беше минавало през ума да споделя тези ужасяващи спомени. След като го направих, срамът също излезе от мен и сякаш вече и той не беше толкова срамен. Тогава реших, че никога повече няма да позволя на страха и срама да контролират живота ми и с гордост ще нося белезите от миналото си.
И така, моята приятелка от ЛА – отново случайно, без да разбере – със силата на споделянето ми помогна да излекувам и тази травма в душата си.
Трета история на разкриване: да приложиш това, което си научил
Въоръжена с новата си сила, разказвах историите си, лекувах се и лекувах душите на хората, вярвайки, че вече нямам какво да крия. Естествено, животът имаше други планове.
Вече споменах, че дълго време бях във връзка с един прекрасен човек. Любовта ми с Мартин беше специална и истинска, като детската любов. Един ден решихме да поемем по различен път, но останахме приятели. Сега нашето приятелството е също толкова специално и истинско, като детското приятелство.
След като се разделих с Мартин, аз се влюбих в един друг прекрасен човек, само че този път… той беше тя. Ами сега? Нова тайна. Имах тази нова сила, но бях ли готова да я приложа върху тази нова тайна? А страхът? А срамът? А какво ще кажат хората?
Мечка страх, мен…
Този път бях решена, че няма да дам време на страха и срама да вземат контрол и станах доброволец на София Прайд. Събрах кураж, извадих Чандлър от гардероба и го пратих право на щанда на Фондация GLAS да раздава знаменца. Тук за първи път неговите неуместни шеги станаха уместни. Хората идваха за дъги и си тръгваха с усмивки (както се вижда на снимката).
Това беше един от най-веселите дни в живота ми. Най-любимият ми момент от Прайда беше, когато Мартин дойде на щанда. Той видя колко сме заети и донесе бира за мен и за новата ми приятелка. Нали ви казах, той наистина е прекрасен!
Какво предстои за мен? Чужбина или България?
Дълго време ме беше страх да се връщам в България. Дори когато си идвах се криех, виждах се само с определени хора и бягах обратно в Калифорния. Аз вече не искам да бягам, не искам да се крия и най-вече – не искам да лъжа. Сега разбирам, че ако наистина искам да излекувам душата си, аз трябва да се върна към корена на травмите си, а те са тук, в България, в родния ми град и още по-точно, в родния ми дом. Искам хората, които бяха част от болката ми тогава, да бъдат част от излекуването ѝ сега. Споделяйки трите си тайни точно с тези хора ще ми позволи да се освободя напълно и най-сетне да бъда истински себе си.
Често се шегувам, че си търся причина да се върна в България, но май аз вече съм я намерила. Също така се шегувам, че искам да започнем революция в България, но тя май вече е започнала. Аз искам да бъда част от тази революция. Искам да направим България толкова яка, че никога повече малки момиченца и момченца да не трябва да бягат в чужбина.
А ти? Почувства ли се неловко?
Ако съм те накарала да се почувстваш неловко с което и да е от моите разкрития, най-вероятно имаш тайна, която се опитва да излезе от теб. Не бягай, не я крий, а я сподели. Пребори срама, преодолей страха, и ти обещавам, че ще излекуваш душата си. И някой ден – със силата на споделянето – може би и ти ще излекуваш душата на някой друг… Ей така, случайно, без дори да разбереш.
