PROUD.bg представя рубриката си “Отново заедно”. В нея ще ви срещнем с наши сънародници, които по една или друга причина са избрали да живеят извън България. Някои от тях са прекъснали отношенията си с Родината, други обмислят да се завърнат. За повечето София Прайд е надежда, гордост и повод да потърсят отново връзка с приятелите си или да помогнат на ЛГБТИ каузата у нас. За да сме отново заедно!
Казвам се Никола и живея в Амстердам. Напуснах България през 2008 година, когато компанията, за която работех, ми предложи назначение в Москва. После ми предложиха да се преместя Амстердам, отново по работа. От 2019 година живея с партньора си, с когото имаме регистрирано фактическо съжителство, което по закон е равностойно на брак. Той не е европеец и живее в Холандия на базата на нашата връзка. Нещо, което в България не би било възможно да се случи.
Не съм обмислял много оставането си в чужбина. При пристигането ми в Амстердам просто се почувствах като у дома си. Тук мога да бъде себе си и не се налага да крия кой съм, чувствам се оценен за това, което допринасям в обществото, а не за това с кого си лягам. Възможностите ми за развитие са много по-големи. Когато напуснах България, там нямаше кипящ социален гей живот, повечето заведения бяха или мазе или скрита врата в някоя малка уличка (изключение правеше само Спартакус), да не споменаваме, че темата за куиър кино или изкуство беше пълно табу. Завършил съм публична администрация и си спомням много добре момента, в който осъзнах, че не искам да работя по специалността си и в България като цяло. Беше краят на студентските ми години и се бях кандидатирал за избираема позиция в неправителствена организация. Другият кандидат за позицията започна хомофобска кампания срещу назначаването ми заради сексуалната ми ориентация. Това ми даде много добра картина какъв ще бъде моят бъдещ живот, ако избера да остана в родината ми. Разбрах как няма да бъда оценен за моите качества, а ще бъда с вечния етикет „педераст“. За мен нямаше вариант да крия сексуалната си ориентация, защото това означава да лъжа себе си и хората, които обичам. Идвам от малък град и въпреки че моето семейство и приятели знаят, че съм гей и ме приемат напълно, аз виждам как понякога им е неудобно, защото се тревожат „какво ще кажат хората“. За мен свободата винаги е била на първо място. Не бих се разделил с нея и с чувство на сигурност, че аз и партньорът ми сме приети в обществото. Искам нашата връзка да се приема като тази на едно нормално семейство.
Тази година доведох партньора ми за пръв път в България. На влизане в страната, на паспортната проверка, един сърдит чичко ме попита: „Кой е това?“, сочейки към партньора ми. За момент исках да отговоря „Съпругът ми!“, но си представих отсрещната реакция и факта, че може да ни създаде проблем, тъй като еднополови бракове не съществуват в българското законодателство. „Приятел“, отговорих. Седмица по-късно, на влизане в Холандия, бях попитан същия въпрос. Тогава гордо отвърнах – „Партньорът ми.“, а усмихнатият чичко каза: „Добре дошли в Холандия!“. Нещо толкова малко ме накара да се чувствам толкова щастлив. Ето с това чувство не бих се разделил.
Не мога да кажа, че нещо ми липсва от България. В глобалния свят, в който живеем, всичко може да бъде намерено, а семейството и приятелите ги виждам често. Единствената причина, поради която бих се върнал в България, е семейството ми. През годините съм обмислял дали да се върна и дори имах много добро предложение за работа. Стига ми, обаче, да прочета новините и виждайки каква е позицията на нашите политици и съграждани относно ЛГБТ темите, много бързо се разубеждавам. Трудно ми е да възприема как в европейска държава политиците са открити хомофоби и се гордеят с това. Днес въпросът за завръщането ми в България дори не е на масата, защото моето съжителство няма да бъде признато и партньорът ми няма как да пребивава в България.
