Не съм “избягал от България”, а гражданин на Европа

PROUD.bg представя рубриката си “Отново заедно”. В нея ще ви срещнем с наши сънародници, които по една или друга причина са избрали да живеят извън България. Някои от тях са прекъснали отношенията си с Родината, други обмислят да се завърнат. За повечето София Прайд е надежда, гордост и повод да потърсят отново връзка с приятелите си или да помогнат на ЛГБТИ каузата у нас. За да сме отново заедно!

Автор: Николай Георгиев

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Казвам се Николай Георгиев и живея в Амстердам, Холандия от девет години с партньора ми, който също е българин. С него сме заедно от десет години.

Когато се запознахме ситуацията в България за ЛГБТИ общността беше доста различна. Тогава заедно взехме решение, че България не предоставя условията за водене на живот, от които ние се нуждаехме в личен и професионален план. Затова взехме решението да заминем и впоследствие да останем да живеем заедно в чужбина.

Едно от нещата, които ни отблъснаха от България е институционализираната дискриминация към ЛГБТИ общността. Законово ние имаме много по-малко права от хетеросексуалните хора – това включва незачитането на какъвто и да било законен съюз между две лица от един и същи пол (брак или граждански съюз). А истината е, че дори и законовата рамка да съществуваше, аз и партньорът ми чувствахме, че обществото не би било подкрепящо към едно различно семейство като нас. Тогава бяхме много млади и в началото на кариерите си и предпочитахме да вложим времето и енергията си в личностното ни развитие, а не в борбата за права, които би следало да ни се полагат. Беше по-лесно да заминем за държава, в която подкрепящата среда и законите съществуват.

В професионално отношение нещата вероятно щяха да се развият благоприятно за мен и партньора ми и в България. Икономиката на страната растеше и аз виждах много възможности за разивитие с нея, но осъзнавах, че хомофобията е често срещана в България и е толерирана дори и в някои големи международни фирми. Бях наясно, че сексуалната ми ориентация би била повод за дискриминация на работното място, а българската законодателна система не би работила в моя полза в тези ситуации.

Днес положението в България е малко по-различно. Виждам положителна промяна сред най-младите – generation Z. Голяма част от тях са по-толерантни към различните и са по-смели да бъдат себе си. София Прайд е свидетелство за това. Всяка година прайдът расте и тази година достигна страхотните 10 хиляди човека. Оглеждайки се на шествието, виждах предимно млади хора, което е очарователно и много обнадеждаващо. За съжаление, ситуацията не е същата сред по-възрастните поколения и извън територията на столицата. Знам, че сме постигнали много за приемствеността на ЛГБТИ хората през последните няколко години, но като човек, живеещ в Амстердам смятам, че трябва да се извърви още. Освен че нямаме равни права, гарантирани от закона, не виждам и особено развитие при приемането от обществото. За мен е трудно да повярвам, че в България все още няма значителен брой открити ЛГБТИ публични личности в изкуството, телевизията, политиката и дори бизнеса. Това не само оставя ЛГБТИ хората без личен пример, но и утвърждава една хетеронормативна формула за успех в обществото ни.

В чужбина намирам повече сигурност и толерантност към различията. В Холандия също има хомофобия, но престъпленията от омраза са подсъдими. В България микроагресията остава напълно ненаказана. В Холандия освен гей, аз съм и чужденец, но това че хората сме различни е прието като нормално. В България има нетолерантност не само към ЛГБТИ хората, но и към всички различни от установената норма.

От България ми липсват най-вече семейството и близките хора. Живота в чужбина ми отнема възможността да съм до близките ежедневно и да споделям техните радости и проблеми. За щастие, Холандия е само на 2,30 часа път от България и технологиите днес позволяват да останем свързани.

Не гледам на себе си като “избягал” от България. Аз съм гражданин на Европа, който харесва Амстердам и съм избрал да живея там. Света в който живеем става все по-малък и физическите граници имат все по-малко значение. Продължавам да бъда много свързан с България дори и да не съм на територията на страната. Освен това, никога не е изключено да се върна в родината, ако един ден реша, че това би ме направило щастлив. Една от причините, поради които бих се върнал, е да работя за промяната на ситуацията, в която ЛГБТИ общността се намира.