Фондация GLAS и People of Sofia обединяват усилия в представянето на гласовете на ЛГБТИ общността в България в серия от интервюта и портрети. В днешната история ви срещаме с Анелия и Моника.
Ние сме Анелия и Моника – на 37 и 32. Заедно сме от 6 години и дойде моментът, в който поискахме да имаме дете. Запознахме се чрез приятели.
А: Моите родители са починали отдавна, а родителите на Моника не са много приемащи, особено след като ни се роди детето.
М: След дълго отричане и спорове родителите ми приеха, че имам връзка с жена. Когато обаче се роди дъщеря ни всичко се промени, решиха, че сме прекалили в нашето желание да имаме семейство и за тях това не е допустимо. Раждането на детето е сериозна крачка и надеждите им, че ще имам хетеросексуално семейство изчезнаха.
Как решихте да имате дете?
А: Моника много искаше да увеличим семейството си и направи няколко неуспешни опита. След което имаше нужда от почивка и решихме да опитам аз. Направихме проучване и решихме да се доверим на д-р Стаменов и екипа на болница „Надежда“. Забременях от първия опит. Планираме скоро Моника също да направи инвитро и отново се обърнахме към д-р Стаменов.
People of SofiaКак разбрахте за програмата на фондация GLAS и болница Надежда – nova, която дава възможност на еднополови семейства да получат асистирана подкрепа за зачеване?
А: Наши познати ни поканиха на семинар, организиран от фондацията и екипа на болницата. Имаше много хора, а д-р Стаменов водеше лекция и отговаряше на въпроси. Целта на програмата е ЛГБТИ семействата да имат деца. Ние можем да потвърдим, че получихме страхотно отношение от екипа на болницата. Отнесоха се с нас с уважение и ни третираха по начин, по който се отнасят с хетеросексуалните двойки. Допуснаха Моника пред родилната зала и когато родих й дадоха да гушне бебето.
М: Анелия имаше проблемна бременност и в осмия месец я приеха в болницата за наблюдение. Имах възможност да я посещавам всеки ден. Приеха ни като семейство и по никакъв начин не са ни третирали като различни. Вече има доста двойки като нас, които получават такава помощ и нормално отношение в болница „Надежда“.
А: Аз съм биологичната майка на дъщеря ни. Проблемът е, че ако на мен нещо ми се случи, Моника няма никакви права над детето според българския закон – детето отива за осиновяване в системата. Имаме сключен брак в Малта, който в България не се признава. Хората все казват:“какво искате, имате си всички права като нас, всичко ви е нормално?”. Ами, не, не е. Тук става дума за дете, което остава на улицата. Тя, разбира се, ще се опита да го осинови, но какви са гаранциите, а и защо трябва да преминава през всичко това?
М: Дъщеря ни расте с мен и Анелия като нейни родители. Въпреки това, ако с Анелия се случи нещо, нейните роднини имат право да вземат детето при тях и да го отглеждат, но не и аз. Това означава, че детето ще изгуби и двете си майки, тъй като законът не урежда семейните отношения в ЛГБТИ семейства. Това ще нанесе огромни травми на детето, но хората не си дават сметка за това и не разбират защо искаме да имаме права като хетеросексуалните семейства. Ами ето защо – ако не за нас, то поне за децата ни. Точно за това, може би и ще напуснем България. Защото в чужбина сме законно семейство и мога да осиновя дъщеря ни. Аз съм адвокат и това донякъде ни помага, за да уредим семейните и имуществените ни отношения, за да защитим себе си и дъщеря ни. Относно родителските права обаче приложимите закони не отговарят на нуждите на обективната действителност. Хетеросексуалните двойки могат да упражняват съвместно родителски права дори и бащата да не е биологичен родител на детето. Съпругът на майката има право да осинови детето, съпругът на майката може да бъде вписан като баща на детето дори да не е биологичен такъв. Аз обаче нямам право да осиновя дъщеря ни, освен ако Анелия не се откаже от родителските си права.
А: Не можем и двете да сме законни родители на дъщеря ни в България. Ако бяхме мъж и жена щяхме да можем. Всичко е проблем. Колкото и тя да го мисли много, няма вариант и двете да сме родители на детето.
Как протече процедурата в болница „Надежда“?
М: След семинара веднага се свързахме с координаторката на програмата и ни записаха час. Направиха на Анелия всички необходими изследвания за инвитро. Общо взето, в рамките на 2 месеца тя забременя. Навсякъде бяхме заедно и ни третираха като семейство.
А: Нещата станаха много бързо. Имах доста тежка бременност, но всички бяха много добри и внимателни към мен и детето. Имах трудно раждане, опасно за детето, но всичко накрая завърши успешно. След като родих имах възможност да видя Моника за малко, преди да ме откарат в реанимация.
М: Аз бях толкова паникьосана, понеже знаех, че бебенцето се беше завъртяло в лоша за раждане позиция, предполагаше се, че ще е много тежко самото раждане. Лекарите ме успокояваха. Координаторката на проекта присъстваше на раждането и след като извадиха бебето излезе да ме успокои и да ми каже, че всичко е наред.
Приемат ли ви колеги, приятели, съседи?
М: Повечето дори не допускат, че сме семейство. Много е тъжно, че младите хора стават все по-нетолерантни – хора по на 25 започват да ти обясняват как Бог ни е създал мъж и жена. Да приемем, че е така. Нас тогава кой ни е създал? Сатаната може би. Смятат ни за болни, заразни, извратени, ненормални. Затова сме много притеснени за дъщеря ни – как ще се отнасят с нея в детска градина и в училище, дали ще я тормозят, когато видят, че я вземат две жени и няма баща. За детето ще бъде травма. Ние не се притесняваме за себе си, не сме били жертва на хомофобия и тормоз до този момент, макар да познаваме много хора от нашата общност, които са подлагани на всякаква дискриминация и агресия. Най-големият ми страх е, че може да тормозят детето ни. Всички знаем колко жестоки могат да бъдат децата. В допълнение техните родители ги възпитават в някакви псевдохристиянски патриархални ценности, традиционни семейства, само за това се говори.
А: Аз никога не съм мислила да живея извън България, но така се развиват нещата тук, че предпочитам и двете да започнем всичко отначало, и като образование дори, отколкото да стоим и да ни е страх постоянно за детето ни.
People of SofiaЗа детето ли ви е основното притеснение?
А: Да. Дори и да бях хетеросексуална, като гледам какво става тук – тези ексцесии пред Народния театър, чичо ми е бил актьор там, то няма вече как да се търпи. Не е нормално млади хора да се държат по такъв начин.
М: В младежките и студентски си години, когато казвах, че съм гей, всички бяха много приемащи, “о, супер, колко интересно”, а сега „Господ да ви убие“, дяволски неща, тема табу. В цял свят обществата се развиват в посока приемане и признаване правата на ЛГБТИ хората, освен при нас.
А: В работата си говоря за нея в мъжки род – просто не искам да влизам в полемики, да обяснявам, да ме гледат странно. Може би е грешка от моя страна. На мен вече неми е приятно да се налага да го крия. Като бях по-малка не съм го криела никога, но сега нещата се променят към лошо.
М: Страхуваме се, че детето ни в бъдеще, и в детската градина, и в училище, ще има проблеми. Те дори да не я тормозят, ще й обясняват как това не е нормално – като слуша постоянно такива неща утре може и нас да намрази. Сега и с този закон срещу ЛГБТИ пропагандата – кой да обясни на децата, че това е нормално, че както има хетеро двойки, така има и хомосексуални двойки, ако не учителят? Кой да помогне на подрастващите гей деца, ако не могат да споделят на учителите и ако не са приемани в техните семейства? И аз не знам как да възпитам дъщеря ни, за да не ме мрази, че съм “ненормална”, че няма мъж в семейството, а две жени. До определена възраст за нея ще е нормално, че има две майки, и изведнъж, в най-крехката и ранима възраст ще започне да й се набива в главата, че целият й живот досега е “сатанински”, “извратен” и всички тези определения, които ни се дават. Какво ще е в главата на това дете, дават ли си хората сметка?
А: Имаме приятели хетеросексуални и хомосексуални семейства и се стараем да покажем на детето че има различни семейства и всички са нормални. Тя расте с това възприятие, и след време, когато се сблъска с масовото мнение, че семейството е само от мъж и жена и всичко друго е извратено за нея ще е травма и шок. Затова съм категорична, че ще напуснем България преди дъщеря ни да тръгне на училище. Не знаем испански език, защото на там сме се насочили, но не сме глупави, ще се справим. За мен е недопустимо детето ни да расте в България
М: Просто, когато имаш вече дете, започваш да мислиш много повече за него, отколкото за себе си. Да живее добре в спокойна среда и да е прието. Това е нашият приоритет.
А: Моника беше много борбена и против напускането на България. Тя искаше да стои тук, да се бори за правата на ЛГБТИ хората, но вече не. Не искаме някой да ни пребие детето, докато аз или тя се борим за нашите права. Нека сме страхливи. Имаме познати в Испания, самите учители там възпитават децата да са толерантни, никой не го е срам да признае, че е гей или расте в гей семейство, детето даже го смятат за по-готино, че има две майки. Искам така да израсте дъщеря ни – с такова мислене, а не тук, където дори е забранено да го каже в училище. Така че, ще напускаме. Много ми е тъжно, защото ми се искаше тук да си живея.
