ESSENCE празнува своя 20-годишен юбилей с най-цветното парти в града! На 30 ноември във Фабрика 126 общността се събира, за да отбележи две десетилетия на любов, музика и солидарност. С участието на Мила Роберт, Белослава и Ния Петрова вечерта обещава да бъде незабравима.
Но как започва всичко? PROUD се срещна с Галя Петкова – една от ключовите фигури зад култовия клуб, за да ни потопи в неговата история. От смелата идея за безопасно пространство, създадено специално за куиър жени, до превръщането му в емблема на приемствеността и общността, ESSENCE остава символ на вдъхновение и промяна.
За мен е удоволствие да се върна назад във времето. Идеята за лесбийски клуб дойде органично, времето тогава го изискваше, защото не бяхме много добре приети в други заведения, особено “мъжкараните”.
По онова време със Зара бяхме във връзка, която продължи 13 години. Днес сме бизнес партньори и тя продължава да бъде един от най-близките ми хора. Отне ни доста време да намерим подходящо помещение за клуба. Посетих семинар за личностно развитие, организиран от фондация „Есенс“. В края на събитието поканих всички на откриването на клуба, като попитах организаторите дали е приемливо за тях и него да го наречем ESSENCE. Те се заинтересуваха къде ще се състои събитието, а аз признах, че все още не знаем, тъй като не разполагаме с помещение. В крайна сметка успяхме да открием клуба само с една седмица закъснение.
Възнамеряването е голяма работа. Ремонтът направихме с помощта на няколко приятелки, които се включиха с ентусиазъм. Мога да потвърдя от личен опит – шегите за лесбийките и бормашините не са мит! Слагахме гипсокартон, шпакловахме, боядисвахме, монтирахме бара. Веднъж дори успях да направя късо съединение на целия квартал, докато експериментирах с фазомера в таблото. Слава Богу, оцелях.
Някъде там съм си образувала дископатия и дискова херния. Добре, че имам и дискотека, та да компенсира – единствената причината ESSENCE да продължава да работи е нежеланието ни, моето и на Зара, да го затворим. За съжаление от 6-7 години няма никаква икономическа причина барът да съществува. Ние издържаме него, а не той нас. Поне двайсет пъти сме водили разговори да го затворим, но винаги се е появявало нещо, което ни е спирало.
Последният такъв случай е на една 19-годишна девойка, която разплакана ни каза, че причината да дойде в София, е че единственото място, на което е била себе си е ESSENCE. Всяка година идва нова реколта лесбийки. Единственото място, в което се чувстват „сейф“ е барът. Опитваме се да им създадем устойчивост за външния свят, както и да звучи това. Това, което се промени с времето е способността на гей жените да се адаптират и да се сливат със заобикалящия ги свят. Могат да ходят навсякъде без да им създават проблеми. Аз не мога да се похваля със същото.
Нещо, което няма да забравя са прашките, закачени на поставката за тоалетна хартия и страпон-а висящ от една лампа в тоалетната. Днес не бих отворила лесбийски клуб, но ако мога да върна времето назад не бих променила нищо.
Материалът е част от рубриката Express Yourself. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган може да носи отговорност за тях.
