Мишел Розентал е фрийланс художник от Бруклин. Известна е най-вече с проектите си за списания, книги и технологични компании, а световната ЛГБТ+ аудитория я познава с работата ѝ за книгите „50 Queers Who Changed the World“ („50 куиър икони, които промениха света“) и „50 Queer Music Icons Who Changed the World“ („50 куиър икони в музиката, които промениха света“). През следващите месеци ще видите някои от илюстрациите ѝ като част от историческата кампания на Фондация GLAS „Queer Icons“. Свързахме се с нея за да обсъдим любимите ѝ куиър личности и опита ѝ като артист.
Кога започна да се занимаваш с рисуване?
Учих илюстрация в колежа, но мечтите ми да се занимавам с рисуване се родиха още в трети клас.
Кои са основните вдъхновения зад стила ти на илюстриране?
Вдъхновявам се от поп-арт течението и цветните стилове на рисуване от 50-те и 60-те години. Също така ме вдъхновяват някои съвременни художници.
Портфолиото ти е изключително разнообразно, но ние сме особено впечатлени от портретите ти на куиър личности в книгите „50 Queers Who Changed the World“ („50 куиър икони, които промениха света“) и „50 Queer Music Icons Who Changed the World“ („50 куиър икони в музиката, които промениха света“). Разкажи ни повече за тези проекти.
Рисувам портрети на куиър личности от няколко години за един личен проект, за който може да научите повече тук. Книгите бяха реализирани в резултат на тези усилия. Наскоро издадохме и книгата „50 Drag Queens Who Changed the World“ („50 драг кралици, които промениха света“).
Кои са любимите ти портрети от тези проекти и защо?
Трудно ми е да избера, но най-много се вълнувам от портретите на личностите, с които не съм толкова добре запозната, тъй като научавам много за тях в процеса на рисуване. Също така е същинска наслада да рисувам хора с вълнуващ грим, като Лий Бауъри и The Cockettes.
Кои куиър личности те вдъхновяват най-силно?
Всяка личност, която рисувам ме вдъхновява, но най-силен отпечатък върху мен оставят тези, които са живели смело и са изразявали идентичността си във времена, в които това е било немислимо. Сред тях са Полийн Нюман, Луси Хикс Андерсън, Одри Лорд, Анди Уорхол и Оскар Уайлд.
Намери ли начин да отпразнуваш месеца на Прайд тази година?
Не правих нищо специално за месеца на Прайд тази година, но смятам, че всеки протест в подкрепа на Black Lives Matter движението e начин да отбележим Прайд и чернокожите куиър предци, които са се противопоставили на полицейското насилие.
2020 година се оказа голямо предизвикателство за всички. Как се справяш с трудностите?
Засега имам голям късмет с пандемията, но не съм имунизирана срещу страданието по целия свят. Аз съм оптимист по душа и вярвам, че имаме невероятната възможност да се обединим, да разрушим старите институции и принципи и да дадем сила на най-уязвимите сектори от обществото, които да поведат пътя към едно по-добро бъдеще.
Като огромен фен на Дейвид Боуи, останах впечатлен от илюстрацията ти „Changes: A Timeline of David Bowies“. Коя е любимата ти визуална ера на Боуи?
Прекрасен и много труден въпрос! Визуално е трудно да сравня каквото и да е със Ziggy Stardust ерата. Особено любим ми е костюма на райета, дело на дизайнера Кансай Ямамото.
А любим албум?
В момента е „Scary Monsters (And Super Creeps)“, но мнението ми се променя често. Знаеш как е… (смее се)
Специално обръщение към читателите на PROUD.bg?
Грижете се един за друг и се надявам да дойда и да се запозная с вас, когато света стане едно по-безопасно място.