Защо крузингът продължава да бъде практика сред гей мъжете?

За незапознатите, крузингът е действие при коeто сексуални партньори се срещат случайно и най-често анонимно в определени зони на града, за да практикуват секс.

Значението на крузинга за днешната гей общност и за тази преди 50 години е напълно различно. Докато днес въпросната табу практика се е превърнала по-скоро във фетиш или сексуална фантазия, в миналото тя е била необходимост и единствения начин повечето мъже да се срещат с други мъже, макар и в рисковани ситуации. Рисковани преди всичко заради преследванията от консервативни полицаи в началото на 50-те години в Западна Европа, състоящи се в следене на паркове и публични тоалетни. Но дори наказването на хиляди гей мъже на година не е било способно да сломи желанието.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Бернард Грийвс (на 74 години) от Великобритания споделя: “Ние от поколението на 60-те и 70-те години израствахме в изолация и не познавахме други гей хора. Думата ‘гей’ дори още не се използваше масово и нямаше къде да намерим налична информация за хомосексуалността. Прекарвах часове, обикаляйки обществените тоалетни във всякакви условия, само за да намеря някой като мен и да преживея нещо сексуално. Учехме се как да се обръщаме към непознатите, какъв етикет да използваме и как да обърнем ситуацията в шега, ако се натъкнем на отказ. Това си беше цяло изкуство и по-възрастните гейове обучаваха по-младите как да оцеляват във враждебни ситуации.”

В днешни времена гей сексът е толкова достъпен, колкото поръчването на пица и доставката до адрес. Въпреки това крузингът продължава да съществува. Защо?

Саймън Бътън споделя: “Нямам самочувствието, че мога да привличам други мъже с външния си вид, но при крузинга обикновените закони на привличането не важат. Никой не търси любовта на живота си там. Никой не се вглежда в дефектите ти и в тялото. Единственото, което има значение е какво имаш в панталоните.”

47-годишния Крис пък споделя, че публичните тоалетни са ключово място за прикритите омъжени мъже. “На нито едно друго място не съм виждал толкова сватбени халки.”

Бернард Грийвс смята, че “крузингът е все още популярен, защото много гей мъже все още живеят прикрит живот.  Особено при етническите малцинства и в източно-европейските страни животът е труден и затова много хора разчитат на териториите за крузинг. Тази практика ни предоставя нещо, от което много мъже имат нужда – бързо удоволствие за отпускане от предизвикателствата през деня. Пък и ходенето на срещи е много по-сложно. Винаги се опитваш да прочетеш мислите на другия, докато в обществената тоалетна или в сауната на другия му става напълно ясно защо си там.”