Лидерска академия: Станимир

По-рано тази година се проведе първата куиър академия за лидери в общността, организирана съвместно от фондациите GLAS и Bilitis. Срещаме ви с участниците – смели хора от общността и съюзници, които мечтаят за социална промяна.

Казвам се Станимир, но близките ми ме наричат Станчо. Аз съм cis гей мъж на 23 години, роден и израстнал в град Варна. Работя в customer support/business development. Занимавам се с фотография, много обичам музика и морето. Мога по цяло лято да скитосвам по дивите плажове по Черноморието. Обичам да пътувам, както и да научавам и изпитвам нови неща.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

От малък съм бунтарче и винаги съм негодувал срещу много неща, включително социални неправди. Цялото това нещо ме преобразува в човек, който има активна гражданска позиция и иска да направи промяна или поне да участва в малките действия/дела, които стоят в основата на промяната към по-добро. Съответно, когато видях инстаграм поста за академията си казах, че точно от това имам нужда. Исках да познавам други такива хора. Исках да намеря повече съмишленици в моя роден град.

Най-главния проблем пред общността според мен е липсата на куиър общество. Разединени сме и не сме заедно. Всеки си води ежедневните битки сам за себе си. Много хора ги е страх да са себе си, страх ги е да са открити. Във Варна и няма много алтернативна култура, да не говорим пък и са queer-friendly пространства. Поради тази причина аз имам много приятели варненци, които се преместиха или в София или в чужбина.

Трябват ни повече безопасни места, където да се събираме. Иска ми се да изградим една мрежа, от хора, с които да се събираме от време на време и да кроим планове за бъдещето. Да си организираме разни куир-насочени събития в града. Дори и двама човека да дойдат, пак е нещо. И така полека лека от малки събития до по-големи такива да правим нещо, за да може града ни да е по-приветлив за други куиър хора, както и за самите нас.

Това, което всеки сам може да направи най-напред е да се открие и да заяви смело кой е и какъв е пред близките си хора и пред обществото. Хората трябва да знаят и да им се напомня за нас, защото само така ще свикнат с идеята, че ЛГБТИ хората сме съставна част от обществото и заслужаваме социална и легална равнопоставеност.