„Всяка драг кралица в България би била по-почтен министър на културата“ – интервю с Angelica Summer

Иван aka Angelica Summer aka Peter Nightingale e постмодерен авангарден пърформанс артист, който обича да провокира тесногърдите и да се бунтува срещу неправдите с необичайните си проекти, които са прецедент за балканската арт сцена. През последните години той/тя привлича вниманието и на немските куиър арт ценители. Актуалната му/ѝ песен „Ние сме нацисти“ се оказа подходящ повод да ви запознаем. 

Здравей! Представи се пред читателите на PROUD.bg!

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Аз съм Иван, на 31 години, genderfluid пърформънс aртист и музикант, щастливо пребиваващ във втория най-гей град в Германия – Кьолн. Занимавам се с концерти и open source пърформънси в открити градски пространства с предмети съвместно с колектива Paersche. Участвал съм вече в нощта на театрите в Кьолн и в няколко големи фестивала за музика. Правя драг като Angelica Summer и уча в академията по медии и визуални изкуства (KHM).

Разкажи повече за идентичността си и кажи какво значи за теб понятието genderfluid?

Понякога се чувствам като момиче и понякога като момче, а понякога като различни степени на едното или на другото. За мен полът е като течност, която се излива в различни съдове. Променя се в зависимост от ситуациите, в които съм или хората, с които разговарям. Забелязвам, че в чужбина ми е много по-спокойно да се заигравам със стила си по неконвенционални начини. В момента, в който се върна в България, гледам да се „редактирам’’.

Много хора те познават като Angelica Summer с групата ти The Strawberry Finns. С тях правихте пърформънси в Център за култура и дебат Червената Къща. Какво се случи с групата?

The Strawberry Finns е съвместен проект между мен, Александър Евтимов-Шаманчето, Константин Кучев и ММ. Правили сме много неща както в Ателие Пластелин, така и в Червената Къща. С моето изнасяне навън пърформънсите ни оредяха. Всеки път като си идвам в България гледаме да ударим по един концерт. Сега обаче пред нас се зададоха нови трудности. Aртистите в България в момента са на нула поради отменените събития и лошата политика на МК. Същевременно бъдещето на Червената Къща остава все така неясно. В крайна сметка приех, че останахме с едно място по-малко за независимо изкуство у нас.

Снимка: Johan Sugarev

Защо? Какво се случи с Център за култура и дебат Червената Къща?

Къщата винаги е била политически неудобна – провеждаха се Sofia LGBTI Community Fest, куиър събития, политически дебати. От една страна, наемът на Къщата се повишаваше тенденциозно с всяка изминала година. От друга, Вежди Рашидов търсеше какви ли не ходове, за да „спъне’’ ЧК и в крайна сметка успя като я прехвърли в ръцете на новия директор на НХГ – Яра Бубнова. Същата Яра Бубнова известна с това че беше съдействала за селекцията на скандалната и бездарна „инсталация” с чашите тип IKEA за скромните 500 000 лв. на венецианското биенале. Бубнова не направи нищо, за да задвижи културната дейност в Къщата и я остави неактивна с месеци. След това Червената зала бе обявена под наем от наследниците на Андрей Николов. Същата Червена зала, в която стотици пъти сме играли Gender(Fluid) и Ловец на свечерявания с Косьо. Междувременно фондацията на Яков Джераси, човек подкрепял Делян Пеевски, започна да движи Къщата. Прекръстиха я деликатно на Къща-музей онлайн и провеждат пошли концерти с народни песни на тонколонка с микрофонче от покрива. Ето това се случва с Червената Къща. Псевдопатриотичен кич. Естествено, LGBTQI флагът е махнат от покрива. Всичко това с мълчаливото съгласие на Боил Банов.

Говорейки за министъра на културата какво мислиш за мерките, които Министерство на културата предложи предложи за вас – артистите от независимия сектор?

Тези мерки са подигравка с достойнството и труда на всички независими артисти. Чувствам се унизен. „Предлагат” да кандидатстваш за еднократен безлихвен заем от 1500 лв. или да получиш три минимални заплати, за всеки месец – една. Какво се оказва на практика? Имаш право да кандидатстваш по тези програми само и единствено ако си декларирал доход под 1000 лв. месечно, само ако не си бил нает на трудов договор и не трябва да получаваш в момента никакъв тип финансова помощ във връзка с COVID19. На практика МК си измиха, не, дезинфектираха ръцете. В Германия ако си независим артист можеш да кандидатстваш за помощ до 9 хиляди евро за възстановяване на загубите по разходите ти за отменените ти събития. Нямаш право да покриваш разходи за наем или храна с тях, обаче.

Снимка: Martin Rottenkolber

Дали Анджелика би била добър министър на културата?

Ни най-малко. Анджелика би била ужасен министър на културата, защото постоянно би се занимавала с грима си. Но честно казано, всяка една драг кралица в България би била десет пъти по-почтен, честен и доста по-стилно облечен министър на културата от този, с който сме прокълнати в момента.

Има ли разлика между Peter Nightingale и Angelica Summer и каква е тя? Като сценични персони ли ги възприемаш или са част от ежедневния ти живот?

Peter Nightingale e онлайн персоната ми. За съжаление, покрай песента ми за короната и хомофобските хейт коментари отдолу, някой ме е рипортнал и свалиха стария ми профил за фалшиво име. Peter е по-приказен и клони към момчешко-андрогинно (чуваш отглас вътре от някогашното ми прехласване по Питър Пан и Заекът Питър). Angelica пък е странна смесица между реалния и сценичния живот. За да мога да „оправдая” джендърфлуидността си, се наложи да създам Angelica за концертите в България. Така отигравах тази част от себе си. Сега я взех с мен в Кьолн.

Кога разбра, че искаш да се занимаваш с изкуство? Кои са основните ти влияния?

Не мога да кажа дали е имало точен момент. Изкуството само си ме избра. Вдъхновявам се много от всички други от книги, филми, театър, музика. Кефя се да си правя жанрови колажи. Влияя се от приказки и детски книги, оттам ми идват основно идеи за аутфитовете – Хрониките на Нарния, Мери Попинз, Алиса в огледалния свят. Обичам автори като Вирджиния Улф, Павич, Кортасар, Елиът. Откъм филми за мен имената са Бергман, Уес Андерсън, Триер, Питър Грийнауей. Много обичам да чета и наши ъндърграунд български поети като Мария Калинова, Галина Николова, Николай Атанасов и Христо Мухтанов. Новата книга „Триада” на Христо е изключително попадение в нашия литературен пейзаж. Жалко, че не й се засвидетелства полагаемото внимание.

Как би описал/а изкуството си?

Изкуството ми е един queer Франкенщайн съшит от различни елементи изцапани с брокат и кал.

Как би описал/а кьолнската куиър арт сцена?

За съжаление, кьолнската куиър арт сцена е още тесничка. Имаме още много работа. Ще ми се да има по-разчупени неща тук, опитваме се да прокараме тази линия. Работих това лято с Мелани Граф от куиър диждейското дуо Ladyswholunch.  Опасявам се обаче, че цялостната тенденция е повече cis гей мъже да се изявяват. Или кьолнски драг кралици, които буквално имитират това, което са гледали в RPDR, но не му придават нужния куиър елемент. Сякаш тук да си драг кралица или да правиш травеститски кабарета остава винаги в сферата на стенд ъпа. Все още не срещам хора, които искат да го изведат в перформативно-политически контекст.

Снимка: Johan Sugarev

Каква е разликата между българската и немската публика, пред която правиш пърформънси?

Българската публика непременно иска да поговори с теб, да те пипне, да се пошегува, да ти каже как се е почувствала по време на концерта. Публиката на нашите събития винаги е изпитвала нужда да продължи диалога и след финала. Това е една естествена нужда, тъй като ние импровизираме заедно. С много от тях си станахме приятели. Немската публика е срамежлива, свенлива, но отдадена. Немецът може да се влюби в теб на сцената и да дойде на още десет твои концерта, но да не посмее да те заговори.

Проектите ти винаги са били вдъхновени от политическата ситуация в България. Какво те мотивира да се противопоставяш на дискриминацията и омразата/социалните неравенства?

Мотивира ме силното ми чувство за справедливост. И това че вярвам, че трябва да има повече любов и по-малко омраза. В България повече така не може. Ако не сега, то в кой друг момент изкуството да бъде социално ангажирано?

Песента ви с Косьо в YouTube канала ти ‘’Ние сме нацисти’’ вече събра над 1К гледания. Разкажи ни повече за нея?

Песента ни с Косьо е част от моя проект – плейлист с песни в YouTube – политическо инди. Там са и песните за Коронавируса, Българската православна църква и Мили мой Боил. Който иска, може да ги чуе. Ние сме нацисти е вдъхновена от опитите на нашето правителство да прокарва някои мерки, които елегантно обхождаха ръбчето на демокрацията и диктатурата. Тенденцията към расизъм и дискриминация спрямо малцинствата – било то етнически (най-вече към ромите) или сексуални такива се засилва в България с всеки изминал ден. Иска ми се да има дебат по темата. Как щяха да реагират софиянци ако бяха сложени КПП-та в Лозенец, Яворов и Симеонов?

Специално обръщение/послание към читателите на PROUD.bg?

Яжте нутела!