Завръщането на живописта и мястото на тишината в изкуството поставят акцент в галерията на Гьоте-институт България.
Първата за годината изложба в галерията на Гьоте-институт България представя живопис на седем български художнички. Отправна точка на събитието е позицията на живописта в днешната масова, визуална култура. Тази позиция е именно отказ от радикални жестове, манифести, нови революции и теории, с други думи – тишина.
Името „Понякога тишината“ препраща директно към някои заглавия от подбраните произведения („Тишина“ на Анжела Терзиева, „Наречи нещата в тишина“ на Яна Стойчева). Тишината не е просто липса на звук, но и предпоставка за прозрение, интуитивен опит, както и копнеж по неназовимото, бунт срещу шумния свят, борба за интимност.
В облaстта на изкуството тази тема се простира далеч отвъд музиката (Джон Кейдж) и звуковото възприятие, бидейки застъпена в естетиката (Сюзан Зонтаг, Макс Пикар), поезията (Рилке), драматургията и визуалните изкуства с техния уклон към минимализъм и концептуализъм от началото на 20-и век. Сред най-големите „интепретатори“ на тишината и творческата й роля са Сюзан Зонтаг и швейцарският философ Макс Пикар, за когото рефлексията върху тишината е „всесетивно изживяване на неизвестното на земята, на света като чудо“. Цитатът е от Силвия Борисова, доцент по естетика в БАН, която също така пише в своя труд „Естетика на тишината и мълчанието“, че „тишината е най-абстрактното и най-конкретното нещо, което можем да си представим – най-крайната естетическа реалия, с осъзнаването на която откриваме най-дълбокото ниво на собствената си сетивност“.
Вернисажът на изложбата се случва и като част от координираните откривания и в други галерии от артистичната мрежа КАРЀ и предстоящата програма за 19-и януари 2023 г.
Заедно с финисажа на събитието е предвидена и дискусия с участието на доц. д-р Силвия Борисова (БАН) и културолога д-р Кирил Василев (СУ „Св. Климент Охридски“), които ще разговарят върху темата на изложбата.
