PROUD.bg History e културната рубрика, в която ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. В днешното издание ще ви разкажем за историческо събитие от американската гей история, превърнало се в традиционен ежегоден празник, който се празнува и до днес – фестивалът в Кастро.
През 70-те години на 20-ти век Сан Франциско се превръща в своеобразен гей център на САЩ, заради квартала си Кастро. Не е трудно да си представим утопичните представи и визии, които дискриминираните гей мъже са прилагали към него през онези далеч по-консервативни времена. Най-важната историческа фигура, който свързваме с Кастро е Харви Милк, чиято политическа кариера достига своите върхове през 70-те години, когато бива избран за член на общинския съвет на Сан Франциско. Харви се превръща в дългоочакваният лидер и идол на гей общността, който обещава да поведе революцията.
През 1974 легендарният активист решава да организира уличен фестивал в Кастро, съвместно с Асоциацията на Кастро Вали. Целта е местната общност да се събере, да се забавлява, но и да изрази мирно несъгласието си с дискриминиращия подход на кварталните търговци. Липсата на сериозно финансиране не е спряла Харви и доброволците, които му помагали, а личните очаквания на политика за събитието били надминати многократно, когато се събрали пет хиляди души.
Освен че уличният фестивал в Кастро утвърдил Сан Франциско като гей столицата на САЩ и станал един от символите на борбата за граждански права, той вдъхновил и другите квартали от щата да направят собствени тематични фестивали, които да предоставят платформа за изява на местни артисти и да запознават обществото с представители на различни бизнес организации.
Уличният фестивал в Кастро продължава да се организира през годините (най-често през първата неделя от октомври), дори след трагичното убийство на Харви Милк и се превръща в цветен празник, включващ специална танцова и музикална програма, който е отворен не само към ЛГБТ общността, но и към нейните съюзници. Даренията, които се събират от посетителите биват вложени в поддръжката на огромното прайд знаме на площада, кръстен на Харви Милк, както и в развитието на локални активистки организации. През 1977 броят на посетителите достига 70 хиляди души, а през 2007 – цели 300 хиляди души.
За съжаление, през последните години много граждани изразяват притеснението си, че посещаемостта на традиционния фестивал намалява и в един момент той може да бъде отменен. Според много от тях се изисква допълнителна организация, политически партньори, които разбират важността на такива ЛГБТ културни събития и осигуряването на сигурно финансиране.
