PROUD.bg History e културната рубрика, в която ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Гей активизмът едва ли би бил същия днес без оставения отпечатък от Вито Русо. За голяма част от обществото той е познат главно като автор на влиятелната книга „The Celluloid Closet“, но зад интересното изследване стои вдъхновяваща личност с огромен принос за ЛГБТ движението.
Животът на Вито Русо започва в Ню Йорк през лятото на 1946. Интересът му към киното и медиите се заражда още от ранна възраст. На девет годишна възраст вече е сигурен, че иска да стане журналист, когато порасне. Специализираното образование, което получава в областта на киното в New York University през 60-те години му осигурява работа в отдела за филми в легендарния Музей на модерното изкуство. Макар и доходите му да са напълно достатъчни, Русо преосмисля целите си, когато се замесва в движението за гей освобождение.
На по-късен етап от живота си той разказва, че първата му активистка дейност е участие в бдението със свещи пред болницата St Vincent в памет на Диего Винялес (аржентински студент, арестуван по време на полицейско нахлуване в гей бар, който умира след опита за бягство от полицейския участък, скачайки през прозореца на сградата), което се случва през 1970. Там Вито попада случайно на флаер, благодарение на който се присъединява към оргинизацията The Gay Activists Alliance (Съюз на гей активистите).
Основният интерес на активистът през 70-те години е репрезентацията на ЛГБТ хората в медийното пространство и най-вече във филмите на Холивуд. Ровейки се в редки архиви и анализирайки огромно количество материал (повече от 300 филма), Русо установява, че преди 30-те години на XX век гей хората в киното са представяни като осмивани фигури. През 1934 се въвежда т.нар. Hays Code, според който хомосексуалността не трябва да бъде показвана изобщо на екран. През 60-те и 70-те години, когато тематиката става отново актуална и наложителна, куиър хората са показвани предимно в негативна светлина и като жертви или злодеи. Вито Русо твърди, че този тип репрезентация вреди на общността и създава вредни стереотипи. Подробните резултати от изследването му биват публикувани през 1981 в известната книга „The Celluloid Closet“.
Активизмът на Русо далеч не се ограничава само до изследователска и писателска роля. Той редовно взима участие в уличните протести на ЛГБТ хората. През 80-те години активистът повежда публичен протест срещу показаното във филма „Cruising“ (в който Ал Пачино е хетеросексуален полицай, който се замаскирва като хомосексуален мъж, за да разследва серия от убийства в гей фетиш баровете в Ню Йорк), както и такъв срещу хомофобското отразяване на темата за СПИН епидемията във вестник New York Post.
Сред най-важните постижения в живота му са основаването на две революционни организации – GLAAD през 1985, която се бори за адекватното отразяване на ЛГБТ темите в медийното пространство и филмите, и ACT UP през 1987 (съвместно с Лари Крамър и Дидие Лестрад), които се борят за информираност, разбиране и откриване на действащо лечение за болестта СПИН по време на епидемията. След като и самия той се разболява от вируса ХИВ, Вито Русо заявява на един от протестите на ACT UP: „Ако умра от нещо, то ще е хомофобията, расизма и безразличието. Ще умра заради факта, че богатите бели хетеросексуални мъже все още не са пипнали СПИН и затова на никого не му пука.“
Вито умира през 1990 от усложнения на заболяването, но наследството му остава вечно. Няколко години след смъртта му, книгата „The Celluloid Closet“ бива адаптирана за големите екрани, а революционния активизъм на американеца вдъхновява множество документални филми и награда на организацията GLAAD за принос на куиър личност към позитивното отразяване на общността в медийте.