PROUD.bg History: Дълбоко пазената тайна за Федерико Гарсия Лорка

PROUD.bg History e културната рубрика, в която ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. След заслужена почивка, през 2020 година продължаваме да ви разказваме важните и интересни истории, които е хубаво да се знаят от ЛГБТ+ общността. Федерико Гарсия Лорка е познат на всички, като най-уважавания европейски поет през 20-ти век. Загадъчната му смърт от ръцете на испанските фашисти през 1936 година събужда предимно дискусии за политическото значение на събитието. Малко, обаче, се споменава за неговата сексуална ориентация, освен обърканите му чувства към Салвадор Дали.

Федерико Гарсия Лорка се ражда във Фуенте Вакерос, Андалусия през 1889 година. Изумява всички с разностранните си интереси на ранна възраст. Затова не е никак изненадващо, че години по-късно Лорка се лута между класическата музика, правото и театъра, преди да се ориентира към поезията. Първото му докосване с относителната слава идва, когато той се присъединява към т.нар. ‘Поколение от 27-ма’ – група, състояща се от авангардни испански поети с големи амбиции. Много от биографичните текстове за живота на Федерико разказват за това как като буен младеж той е чел сложната си поезия на площадите, заобиколен от любопитни хора. Подобна смелост предполага изключителна самоувереност и продължаващия му интерес към театралното.

Известна е историята за особените му отношения с художника Салвадор Дали, граничещи между приятелството и несподелената романтична любов. Връзката им се превръща и в основна тема във филма „Шепа прах“ (Little Ashes), в който участват Хавиер Белтран и Робърт Патинсън. Когато се сблъскват с националното и международно признание като творци, Лорка и Дали се дистанцират един от друг и връзката им продължава да живее единствено през през писмата, които двамата си изпращат периодично.

Повечето хора не разпознават Федерико като гей поет. Макар и днес да имаме възможността да анализираме противоречивите емоции, породени от хомосексуалността, които прозират в поезията му, неговата сексуална идентичност остава скрита и закодирана през целия му живот. Преди преиздаването на стихосбирката „Поетът в Ню Йорк“ през 1987 година, изобщо не се отваря дума за контекста на публикуваните произведения. Истината е, че те са написани по време на негово пътуване до САЩ през 1929 година, породено от раздялата му със скулптура Емилио Аладрен, който изоставил Лорка, за да се ожени за жена от Великобритания. Стихосбирката му „Сонети на мрачната любов“, написана през 1936 година, пък остава непубликувана до 1983 година, тъй като съдържа директни хомоеротични препратки.

Не е трудно да си представим защо творчеството на великия испански поет бива толкова упорито цензурирано, предвид политическия режим, през който той пише. В началото на 20-ти век консервативното католическо влияние върху Испания доминира обществените настроения. Гей хората, имигрантите, революционерите и изповядващите различно вероизповедание от католицизма се смятат за политически и обществени врагове. През онези години Испания не може да приеме това, че най-талантливия местен поет е с хомосексуална ориентация. Разбира се, левите убеждения на Лорка се превръщат в основна причина за убийството му през 1936 година, но не е редно да пренебрегваме и известния факт, че един от мъжете в ‘отряда на смъртта’ е разказал как е изстрелял два куршума в задните части на поета, заради сексуалните му предпочитания.

Племенницата на Федерико Гарсия Лорка – Лаура разказва, че хомосексуалността на чичо ѝ не се споменавала в семейството, докато баща ѝ бил жив. „Не искахме убийството му да бъде смятано за хомофобско престъпление, а за политическо такова. Баща ми не приемаше сексуалната ориентация на брат си.“

Ситуацията за гей хората в Испания не се подобрява и през годините след смъртта на Федерико. По време на диктатурата на Франциско Франко (1939-1975) хомосексуалността е била първо криминализирана, а след това третираната като психично заболяване. Обвинените били затваряни в килии или ставали жертва на електрошокова ‘терапия’.