PROUD.bg History e културната рубрика, в която ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. След като в едно от предните издания ви запознахме с живота и изкуството на чернокожата феминистка Одри Лорд, в днешното издание ще ви разкажем за друга важна жена, оставила зад гърба си красиви и революционни стихове, превърнали се в мантра на женското движение и това на лесбийките – Пат Паркър.
Пат Паркър се ражда в началото на 1944 година в Хюстън, Тексас. Детството ѝ може да бъде описано като трудно и оставило множество травми, които ще преследват бъдещата поетеса през целия ѝ живот. За ранните години черпим ключова информация от стихосбирката „Woman Slaughter“ („Женско клане“), издадена през 1978 година. Родителите ѝ Мери Луис и Ърнест Кукс са описани като „едва оцеляващи в измъчваща бедност“ и „носещи в себе си мисленето на малкия град“.
След като се разделя с родния си дом на 17-годишна възраст, Паркър заминава за Лос Анджелис, където започва да учи в колеж. Именно там тя се запознава с драматурга Ед Булинс, който е и член на партията на черните пантери. Бракът на двамата, продължил едва четири години, сближава Пат със средите на активизма срещу расовата дискриминация в САЩ, но и има своята по-мрачна страна – той е изпълнен с недопустимо домашно насилие. По време на бременността си, Булинс дори я блъска по стълбището на дома им и в резултат на инцидента Паркър губи бебето си.
Най-изненадващото от всичко се оказва силата на Пат. След случилото се тя не само не свежда глава, но и използва натрупаната болка като творческо вдъхновение, увековечавайки я във въздействащите си стихове. Поетесата се разкрива публично като лесбийка в края на 60-те години, след раздялата ѝ с втория си съпруг Робърт Паркър. Това нейно освобождение от оковите на очакванията на обществото си проличава и в нейното творчеството. Поемата „My Lover is a Woman“ („Любовникът ми е жена“) e същинско природно явление за онова време. Стихосбирката „Woman Slaughter“, от своя страна, поставя въпроса за домашното насилие над жени, като използва личния опит, както и този на убитата ѝ сестра Шърли Джоунс.
Когато Пат Паркър открива своята общност от лесбийки, които я подкрепят, тя започва да организира публични четения на поезия, съвместно с поетесата Джуди Гран. Събитията имат сплотяващ, но и активистки характер. Гражданската активност се превръща във важна част от живота на Паркър. През 1980 година тя основава Революционният съвет на чернокожите жени, а през 1985 година работи съвместно с Организацията на обединените нации. Основната ѝ работа през 80-те години, обаче, е като директор на Здравния център за феминистки в Оукланд. За съжаление, животът на поетесата бива трагично прекъснат след краткотрайна борба с рак на гърдата през 1988 година, а наследството на Пат Паркър остава в нейните революционни стихове и непримиримия ѝ активизъм.
