PROUD.bgHistory: политическата революция на Харви Милк

PROUD.bg представя новата си културна рубрика PROUD.bgHistory, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви разказваме за някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Разбира се, няма по-добър избор за начало от Харви Милк. Той е една от най-важните гей фигури, вдъхновили почти всеки ЛГБТИ активист от нашето съвремие.

Роден през 1930 година в Удмиър, Ню Йорк, малкият Харви Бърнард Милк расте в семейството на стриктния пазач и кожухар Уилям и далеч по-сърдечната му майка Минерва, която е феминистка, борила се за допускането на жените в американския военноморски флот. Детските интереси на Харви към операта и театъра биват посрещнати с очаквано разочарование и недоволство от бащата.

 
L’N’Q: House & Disco
 

Като младеж, започнал да осъзнава различната си сексуална ориентация, Милк прикрива истинската си идентичност, посвещавайки времето си на различни спортове и сливайки се с тълпата. Първото му разкриване е пред учител, който му отвръща: “Не се тревожи за това как живееш живота си, стига да го правиш пълноценно.” Вдъхновяващо, нали?

След училище, Харви решава да следва пътя на баща си и се записва във флотата, където се справя повече от добре и печели няколко медала. Въпреки това, все още не е сигурен какво иска да прави с живота си. Прекарва няколко години, експериментирайки с различни професии – преподава в държавно училище в Лонг Айлънд, държи магазин за фотоапарати и работи като финансов анализатор.

Харви Милк, като служител на военноморския флот

След като първата му сериозна връзка с мъж на име Джон Харви се проваля, Милк се среща с множество себеподобни в обществените тоалетни в Маями. Крузингът e особено популярен през 60-те и 70-те години, тъй като тогава масово гей мъжете се страхуват да живеят открито. Именно при тези обстоятелства, бъдещият активист и политик се сблъсква за първи път с агресията на полицията към ЛГБТ общността, когато става свидетел на арестите на много приятели и познати.

Крузинг средата променя завинаги живота на Харви Милк. В един обществен парк той се запознава с Крейг Родуел – младеж, чийто радикални възгледи плашат Милк, а впоследствие го вдъхновяват. Родуел е член на активистката група New York Mattachine, която първа започва да говори за “гей сила”. Друго от постиженията на новия партньор на Харви е откриването на “Оскар Уайлд Мемориал” (1967) – първата американска книжарница, която продава единствено книги на гей тематика. Връзката не продължава дълго, но оставя важен отпечатък върху опита на Милк.

Крейг Родуел

Друг важен любовник в живота на Милк е 17-годишния Джак Гейлън, който го запознава с Том О’ Хоргън – режисьор на Бродуей пиеси. Том сбъдва детските мечти на Харви, давайки му малка роля в комедията си – “Опитни лакти”.  Милк бързо навлиза в средата и постепенно се превръща в продуцент на няколко сценични продукции, като “Jesus Christ Superstar” и “Hair”, които го отвеждат на турнета из различни градове. Именно посещението на Сан Франциско със състава на “Hair” събужда любовта му по града и го кара да се премести завинаги в него през 1972 година.

Като гражданин на Сан Франциско, Милк претърпява най-важната си трансформация и намира призванието си. Установявайки се в гей квартала Кастро, артистичният Харви започва да се интересува от политика, свобода и справедливост и решава да използва заразителната си усмивка и харизмата си, за да вдъхновява и надъхва местната гей общност, на която ѝ се налага да търпи множество случаи на дискриминация. Неговото либерално политическо вдъхновение не идва само от принадлежността му към ЛГБТ общността, но и от еврейските му корени. Още от малък, Харви е подхранван от множество истории за избиването на евреи в Европа.

Широката усмивка на Харви Милк е способна да зарази всеки

За политическата кариера на Харви Милк са изписани много книги и са направени много филми. Един от любопитните факти е, че първата му политическа кампания е посветена на въвеждането на закон, чрез който собствениците на кучета трябва задължително да носят торбичка със себе си, с която да чистят изпражненията на домашните си любимци. Добро начало, нали?

Чрез хитрите си политически стратегии, Милк печели симпатиите и подкрепата на различни организации, сред които Съюзът на пожарникарите. Подходът му, обаче, се оказва нож с две остриета, който му коства живота. Милк убеждава надзирателя Дан Уайт (бивш пожарникар и полицай) да отхвърли противопоставянето си на законопроекта за гей правата – в замяна на глас от Харви срещу младежки център, който Уайт не подкрепя. Неспазването на сделката от страна на Милк ядосва наивния и нестабилен Уайт и създава напрежение между двамата политици, което кулминира в убийството на кмета Джордж Москон и самия Харви Милк на 27 ноември, 1978 година.

Харизматичният Харви Милк изнася реч преди гражданите на Сан Франциско

Присъдата на Уайт e лишаване от свобода само за осем години – решение, което предизвиква исторически бунт сред гей общността известен като “White Night Riots”. Резултатът от размириците са 12 изгорени патрулки, 59 ранени полицаи, 124 ранени протестиращи, около 200 арестувани и щети върху квартала Кастро и общината – надвишаващи един милион долара. Ден след бунта, 20 хиляди граждани се събират да почетат паметта на Харви Милк на шествие по улиците на Сан Франциско.

Преди смъртта си, Милк е бил наясно с вероятната си участ, заради ежедневните смъртни заплахи, които получава от враговете си. Затова и написва няколко завещания и прощални слова. Оставяме ви с едно от тях:

“Ако един ден се стигне до убийство, надявам се, че хиляди хора ще се въздигнат. Бих искал да видя как всеки гей адвокат и гей архитект се разкрива – изправeте се и нека този свят узнае. Това ще сложи край на всички предразсъдъци. Ако куршум проникне в мозъка ми, нека този куршум унищожи вратата на всеки килер…  Искам движението да продължи. Защото всичко това не е за лична изгода, не е заради егото, не е за властта … това е за всички нас. Не само гейовете, но и чернокожите, азиатците, хората с увреждания, възрастните. Без надежда, всички ще се откажат. Знам, че не може да се живее само от надежда, но без нея животът не си струва  Така че – ти, и ти, и ти … Трябва да им дадем надежда.”