PROUD.bgHistory e културната рубрика, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Тази седмица решихме да обърнем поглед към националната ни културна история и да ви запознаем с едно непознато за мнозина произведение – романът “Изобретателят” на Борис Шивачев, който е известен и като първия български гей роман.
Борис Шивачев е интересна литературна фигура. Роден е през 1902 година в Плевен, завършва гимназия в Ловеч и когато навършва пълнолетие заминава за Южна Америка. Установява се в Аржентина, където сменява много професии, сред които хамалин, строителен работник, чертожник и общ работник по време на жътва и вършитба. Въпреки това, животът му не е никак лесен. Често остава безработен и прекарва дните си в мизерия и без перспектива за бъдещето. Борис Шивачев изпробва успеха си и като бояджия в Амстердам и Брюксел, както и като общ работник в Париж, Марсилия и Истанбул. Налага се да се върне в Ловеч през 1925 година, в лошо здравословно състояние. Поставена му е диагнозата – туберколоза.
Неочаквано близките му успяват да му помогнат да се съвземе, а той преоткрива себе си в писането. Разказите му на аржентинска тематика, издадени в сборника “Сребърната река” документират спомените и впечатленията му от дните в Южна Америка. Неочакваният интерес му осигурява работа като сътрудник за вестник “Развигор”, за който пише статии за испанската и испано-американската литература. Освен това, прави превод на книги на Хуан Валера и Хосуе Касада. След като се е преместил в София и учи в Софийския Свободен Университет, пише и издава романа си “Изобретателят”, върху който ще се фокусираме. През 1932 година, здравословното му състояние отново се влошава, но въпреки това той успява да довърши сборника с разкази “Писма от Южна Америка”, преди да умре на 30-годишна възраст.
При издаването си “Изобретателят” остава неразбран от критиката и от читателската общност, заради засегната тема за хомосексуалността, която е била тотално табу през онези години. Тъй като е останала скрита за известно време и преиздадена едва през 1992 година, книгата остава неизвестна за читателите и до ден днешен.
В романът има и автобиографичен елемент – главният герой Иван Бистров (наричан в книгата Хуан) е емигрант в Аржентина, който се опитва да се приспособи към непознатото за него общество и новите ценности, с които се сблъсква.
Творбата е разделена на три части. В първата, авторът ни запознава с персонажа Николас Ставридис, с който главния герой се запознава съвсем случайно. Николас е бохем с гръцки корени, който е израснал в Пловдив и работи като корабостроител, а обещанието му – да помогне на Хуан с работа – въвлича и двамата в странна афера. Българинът се сблъсква за първи път със света на кабаретата, които намира за непристойни, но продължава да следва стъпките и предложенията на Николас, защото това е неговата единствена светлина за бъдещето. Една вечер след посещението на кабаре, двамата отиват на кино. Авторът представя киното като тотална иновация и го нарича “американска сензация”. Двамата гледат морска драма, която развълнува Николас до такава степен, че той започва да разказва за миналото си и за пътуванията си по море, докато опипва еротично Хуан. Оставаме с усещането, че морето и идеята за плаване е почти фетишизирана. Хуан е подозрителен към цялата ситуация, но не се съпротивлява директно. Очакваният конфликт между двамата избухва едва когато двамата отиват в близък хотел и Николас се опитва да го съблазни изцяло.
След като Хуан прекъсва всякаква връзка с Николас, той остава безработен цял месец, докато не попада на обява за чертожник на испански изобретател. След като бива нает на работа, българския емигрант забелязва подозрително поведение и от новия си шеф – Дон Рикардо, който често флиртува с него и загадъчно го гали зад ушите и по бузата. Междувременно, Хуан се влюбва и в съпругата му – Доня Пепа. Семейната мистерия на испанското семейство и подозренията за хомосексуалната ориентация на Дон Рикардо поглъщат главния герой.
Аналитично и психологически погледнато е странно до каква степен Хуан се обсебва от идеята, че Дон Рикардо може да е гей. Как е възможно един човек да има толкова голям интерес към тази особеност, ако самия той не е гей?
“Изобретателят” e интересен от историческа гледна точка, но когато бъде сравнен с други литературни произведения от същите времена, които са посветени на темата за хомосексуалността – като “Морис” на Едуард Форстър, “Смърт във Венеция” на Томас Ман и “Непознат Братко” на Блеър Найлс, той отстъпва сериозно. В тях гей темата е представена в по-голяма дълбочина и героите са сложни хора с истински чувства, докато в “Изобретателят” гей елементът е свързан главно с физическия акт.
