PROUD.bgHistory e културната рубрика, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. След като миналата седмица дадохме начало на новата традиция с гей иконата Харви Милк, този път ще се върнем няколко години по-назад за да разгледаме бунтовете в Стоунуол, които поставят началото на новата гей история в САЩ и формират движението за свобода и равенство.
50-те и 60-те години на XX век са особени времена за ЛГБТИ хората в Америка. В 49 щата, хомосексуалността е нелегална, а откритите прояви биват наказвана с тежки глоби, наказания или дори лишаване от свобода. Нивата на насилие и дискриминация са плашещо високи. Въпреки силното потисничество, гей баровете съществуват и са единственото място, в което куиър хора се събират и общуват. Зоната не е напълно безопасна, тъй като полицаи често нахлуват на територията им и упражняват насилие. Но дори под този риск, общността продължава да се събира в заведенията. Особено популярен в областта е Ню Йорк – масов център за гей имигранти след Втората Световна Война, предлагащ градска анонимност и неподозирани удоволствия.
Барът Стоунуол, в който избухва и най-важната гей революция в историята, е малко пространство – собственост на мафията, която има специфични отношения с полицията. Бизнесът се оказва изключително печеливш, тъй като стратегията на собствениците е да се слага надценка на консумираните напитки, с обещание за осигурена безопасност. По-заможните посетители биват изнудвани и заплашвани от насилствено разкриване пред работодателите и семейството им. Независимо от хитрия маркетингов трик на мафията, Стоунуол често става територия на размирици.
В съдбовната нощ на 27 юни 1969 година, при поредното полицейско нападение, гей общността губи търпение и решава да отговори на удара. Действието предизвиква шумни и насилствени бунтове от страната, които продължават няколко поредни дни.
Особено емблематична е историята за “първата хвърлена тухла” срещу полицаите – момент, около който се носят легенди десетилетия след това. Съществуват няколко версии, като почти всяка от тях бива отхвърлена в някакъв момент. Най-популярна е историята за активистката Марша Джонсън, която първа отговаря на насилието от страна на полицията. Тъй като събитията около Стоунуол не са документирани професионално, основните ни познания за тях идват от устно-предадени истории, които често си противоречат. В интервю през 70-те, Марша разказва за историческата нощ и споделя, че бунтовете вече били започнали, когато тя пристигнала в бара.
Другата ключова фигура, която често бива посочвана, като основно лице зад случката е Силвия Ривера. Говори се, че тя хвърлила първия коктейл Молотов. През последните години от живота си, тя поправя историците и често се шегува, че всъщност е хвърлила втория такъв. Постиженията на Марша и Силвия, обаче, не бива да се ограничават до потенциалната им важност за Стоунуол бунта, тъй като двете транс жени се превръщат в символ на цяло поколение активисти с труда си, продължил десетилетия наред.
Не на последно място, мнозина свидетели твърдят, че чернокожа лесбийка е нанесла първия удар върху полицията, след като била ударена с палка по главата. В отговор, тя ударила юмрук на ченгето и изкрещяла на гей хората около себе си: “Защо не направите нещо?” Това мотивирало всички да се бият с полицаите.
В крайна сметка, подобни истории митологизират събитието, но и ограничават начина, по който мислим за него. В крайна сметка, за да се случи бунта в Стоунуол са били нужни стотици единни и обединени гей хора с общи страдания, общ гняв и желание за промяна. Освен това, демонстрациите не били ограничени само до гей общността – много хетеросексуални мъже и жени, които живеели в Гринуич Вилидж и били запознати с проблемите на малцинствата, се включили. Затова и можем да заключим, че бунтовете в Стоунуол са изключително важна крачка в борбата срещу стигмата срещу ЛГБТ общността. Благодарение на тях, възникват и множество граждански правозащитни гей организации, както и прайд парадите, които ежегодно отбелязват изминалите години от демонстрациите през 1969 година.
