Само преди няколко седмици международната ЛГБТИ общност беше настигната от поредната лоша новина – кралицата на соул музиката Арета Франклин се сбогува с този свят на 76-годишна възраст. С нея си отиде не само един от най-зрелищните гласове в историята на музиката, но и съюзник и борец за равноправието на ЛГБТИ хората, жените и чернокожите. През 2011 г. иконата пя, въпреки влошеното си здраве, на сватбата на гей двойка, а дискографията й наброява не един или два куиър химна, сред които R-E-S-P-E-C-T и Pride (A Deeper Love). Но преди да й кажем довиждане, нека да си припомним най-важното за нея.
Как се става соул кралица
Франклин е родена на 25 март 1942 г. в Мемфис, щата Тенеси. Баща й Кларънс е бил проповедник, а майка й Барбара – госпел изпълнител. През 1960 г. Арета подписва договор със звукозаписната компания Columbia Records, но впоследствие се мести в Atlantic Records, привлечена от продуцента Джери Уекслър. Именно там тя ще запише и издаде някои от най-легендарните си парчета като Think, Son of a Preacher Man, I Say a Little Prayer, Natural Woman, Chain of Fools и, разбира се, R-E-S-P-E-C-T. Чернокожата легенда е номинирана 44 пъти за наградите “Грами”, от които печели цели 18. През 1987 г. става първата жена в историята на музиката, влязла в Залата на славата на рокендрола, а през 2009 г. е поканена да пее на встъпването в длъжност на първия чернокож президент на САЩ Барак Обама.
Влиянието на Арета и върху куиър културата е огромно. Изкуството й вдъхновява поколения световни музиканти и ЛГБТИ легенди като Елтън Джон, Джордж Майкъл и Даяна Рос. Хитове като R-E-S-P-E-C-T и Think са изключително популярни в драг общността например и до ден днешен продължават да бъдат изпълнявани по време на липсинк представленията на много от тях. “За мен Арета Франклин е въплъщението на силата и Черното превъзходство. Тя използваше своя артистизъм за активизъм и ме вдъхновява да правя същото”, споделя Биби Захара Беней, победителката в първия сезон на драг риалити формата RuPaul’s Drag Race, цитирана от изданието PinkNews.
Често музиката на Франклин е изпълнена с жизнеутвърждаващи послания, подканящи към взаимно уважение и безусловна човечност. Да вземем за пример вече няколко пъти споменатия й хит R-E-S-P-E-C-T. Вероятно малцина знаят, че оригиналът на песента принадлежи на Отис Рединг, който го създава, за да изповяда семейните си проблеми. Арета прави своя версия на парчето и тотално преобръща значението му, превръщайки го в химн, възпяващ личното достойнство и чувството за гордост на всеки човек, независимо от цвета на кожата, половата принадлежност или сексуална ориентация.
Преди залеза
През 70-те и 80-те години на миналия век Франклин продължава да вади хитове, един от най-популярните сред които е I Knew You Were Waiting – дуетът й с Джордж Майкъл. През последните 10 години тя преминава през редица здравословни проблеми, за които обаче отказва да говори в общественото пространство. През 2010 г. отменя няколко изпълнения, но на следващата година се завръща изненадващо под светлината на прожекторите, когато пее на сватбата на гей двойката Бил Уайт, бивш куратор, и Браян Юър, застраховател. Миналата година официално се оттегля от сцената, но все пак взима участие в гала вечеря в Ню Йорк, организирана от фондацията за борба със СПИН на Елтън Джон през ноември. Според CNN това е последната й публична изява.
Певицата умира от рак на панкреаса в дома си в Детройт, щата Мичиган на 16 август, когато светът чества 60-тия рожден ден на Мадона. Няколко дни по-късно поп иконата е поканена да връчи приза за видео клип на годината на музикалните награди на MTV. В 20-минутната си многословна и доста объркана реч тя говори предимно за себе си на фона на чернобелия образ на Арета Франклин, без да каже нищо съществено за чернокожата певица. Споменава я съвсем бегло във връзка с анекдот от личната си история – пред милиони зрители тя споделя как в зората на кариерата си решила да избере песента на Франклин (You Make Me Feel Like) A Natural Woman в последния момент преди да се яви на прослушване, което в крайна сметка се оказва успешен ход за последващото й професионално израстване.
Критиците не закъсняват веднага да разкостят Мадона – сп. Rolling Stone определя речта й за “твърде нескопосана” и “катастрофална грешка”, а изданието Vulture пише, че Мадона “е паднала наистина ниско и е направила огромен пропуск”. Разбира се, настрана от неадекватните й думи, вината не е само на Мадона, но до голяма степен и на организаторите на пищната церемония. Изглежда никой не съобразява, че двете изпълнителки нямат почти нищо общо освен това, че са от Детройт и че са смятани за поп величия. Те и никога не са си сътрудничили една с друга, не са работили с еднакви хора, нито пък професионалните им пътища са се пресичали по някакъв съществен начин по време на дългогодишните им кариери. Но най-значителната разлика помежду им е от техническо естество – Франклин е вокален виртуоз, обявявана многократно от критиците за най-великия американски глас на всички времена. Мадона, от своя страна, е брилянтен шоумен и маркетинг гений, чиито лаври се дължат повече на символиката, която плете около медийния си образ, отколкото на музикалните й дарования. Все пак в колко песни на Мадона човек би се спрял и би си казал с почуда, че се усеща влиянието на Арета? В нито една.
Да живее кралицата
Връзката на Арета Франклин с ЛГБТИ общността и борбата за равноправие на чернокожите и жените минава и през още една историческа личност, а именно Анджела Дейвис. В началото на 70-те години на миналия век Франклин предлага да плати гаранцията за излизане от затвора на Дейвис. Университетски преподавател и радикален активист за граждански права, която се самоопределя като комунист, тя е обвинена в отвличане и убийство, след като се оказва, че оръжията, с които е убит калифорнийски съдия, са регистрирани на нейно име. В крайна сметка Дейвис излиза от затвора под гаранция, платена от джоба на други хора, а не на Франклин, и впоследствие е оправдана по всички повдигнати обвинения. Когато обявява своето предложение да плати гаранцията, Арета заявява, че го прави “не защото вярвам в комунизма, а защото [Дейвис] е чернокожа жена и защото иска свобода за чернокожите хора”. През 90-те години Анджела Дейвис се разкрива като лесбийка.
След новината за кончината на Франклин, Елтън Джон казва в Туитър: “Имах голям късмет да прекарам известно време с нея и да бъда свидетел на последното й изпълнение – бенефиса за моята фондация. Очевидно беше, че не се чувства добре, и не бях сигурен дали е в състояние да излезе на сцената. Но Арета го направи и срина покрива на залата с гласа си”. И заключава: “Тя ще липсва на целия свят, но винаги ще ни радва със забележителното си наследство. Кралицата е мъртва. Да живее Кралицата”.
