Само една седмица след като Лана Дел Рей ни пренесе за пореден път в собствения си свят, друга по-млада музикална магьосница е готова да последва примера ѝ. Голяма част от музикалните почитатели се запознаха за първи път с Мелани Мартинес през 2015, когато момичето с визия на готическа кукла издаде дебютния си албум „Crybaby“ (това е и името на героинята, в чийто художествен образ тя се въплъщава в музиката си).
Макар и някои критици да обвиняват Мелани за използването на детските метафори, чрез които тя разгръща сериозните си и често мрачни сюжети, 24-годишната певица успя да си изгради нишова фен-база, която следи всяка нейна крачка я третира като арт проект. Творчеството ѝ е своеобразна социална критика към прекомерното сексуализиране на жените, погрешното разбиране на психичното здраве и често пренебрегваните травми на ранното детство.
Дългоочакваното концептуално продължение на „Crybaby“ пристига цели четири години по-късно под формата на „K-12“ – албум, придружен от пълнометражен музикален филм (типично за стила на Мелани, която винаги е демонстрирала афинитета си към визуалното), разказващ за изживяванията на главната героиня в училище. Традиционната фентъзи атмосфера в духа на Тим Бъртън бива прекъсната на моменти от сюрреалистичен прочит на важни теми и въпроси, като критиката към властта (в „The Principal“), нечовешкото обективиране на твореца (в „Show & Tell), трансфобията, сексизма (в „Drama Club“), шейминга на жертвите на сексуално насилие (в „Strawberry Shortcake“) и хранителните разстройства (в „Orange Juice“). Резултатът е очарователен и въздействащ.
Прави впечатление изключителното етническо и полово разнообразие в актьорския състав на филма, който включва транс актрисата Зион Морено в една от главите роли. Освен автор на музиката, Мартинес е режисьор, сценарист и дизайнер на костюмите и прическите в проекта. Красивите кадри са заснети в Будапеща, Унгария и са нужни за пълното разбиране на творческата визия на певицата.
В музикално отношение „K-12“ демонстрира развитие и растеж спрямо „Crybaby“, макар и да не достига неговите най-силни моменти. Театралността продължава да бъде ключов елемент от музиката на Мелани, но бива разчупена от модерни електропоп и R&B структури, както и (на моменти) твърде честа употреба на гласови ефекти. Албумът далеч не грабва мигновено, както предшественика си, но компенсира с многопластовост, постоянство в качеството и внимание към детайлите. Най-хитовите моменти са откриващата „Wheels on the Bus“, насечената „Show & Tell“, мелодраматичната „Nurse’s Office“ и емоционалната „High School Sweethearts“, но другите композиции не трябва да се подценяват също.
С „K-12“ Мелани Мартинес утвърждава позицията си на една от истински оригиналните музикални фигури на това десетилетие. Всестранно развитият ѝ талант заслужава адмирации, дори и музиката да не е по вкуса ви. Дано само не се наложи да чакаме и третия албум толкова дълго време!
Оценка: 8.5/10
Слушай „K-12“ в Spotify
