Феликс Деон е роден в Гуадалахара, но семейството му имигрира в Южна Калифорния, докато е още малък. Майка му, която е моден дизайнер, приема безрезервно сина си, когато той се разкрива и насърчава артистичните му интереси. Феликс получава професионалното си образование в Арт Академията в Сан Франциско – eдна от гей столиците на САЩ. Там живее до 2010, когато решава да се върне в родното Мексико, където може да бъде открит и днес, разхождащ мини шнауцера си и рисуващ множеството си гей приятели.
Изкуството на Феликс Деон е уникално и трудно за категоризиране. Интересите на мексиканския художник се разпростират до различни исторически арт стилове. Когато бил малък, майката на Деон му подарявала редовно стари книжки, които повлияли в дългосрочен план на визуалния му усет. Някои от илюстрациите му препращат към Едуардската ера, други наподобяват на страници от детска книжка, трети са в американски комиксов стил от златната ера на Капитан Америка, четвърти – във фолклорен японски стил, а пети носят типичните елементи на нотен лист.
Една от най-силните страни на Феликс е вниманието към детайла. За да създаде илюзията за автентичност, той използва стара хартия и прави задълбочено проучване на костюмите, интериорите и стиловете, които рисува. Най-висшата му цел е правдоподобност.
Деон използва ретро стиловете с важна мисия. Езикът на любовта, икономическата сила и естетичната чувствителност се превръщат в инструмент за разказването на истории, включващи потиснатите и маргинализирани куиър общности. Изображенията на куиър любовта, съблазняването, секса и романтиката, преобръщат наратива и премахват табуто на гей темата. За разлика от художници като Tom of Finland, който празнува аутсайдерската природа на гей мъжете, Феликс Деон иска да нормализира маргиналното и да постави табу субекта в центъра, използвайки художествените похвати, принадлежащи на исторически привилегированите.
„Представям си как моя картина се появява във Фейсбук фийд-а на консервативна възрастна жена от Средния Запад и как тя е принудена да гледа произведение от Викторианската епоха, на което две лесбийки, облечени с бални рокли, се целуват. Виждайки изображението, тя осъзнава, че хомофобията ѝ е неуместна и неоправдана. Идеята е да подмамя хората да си мислят, че различието е било приемано в миналото, както е и днес.“
Произведенията на Феликс Деон включват значително разнообразие на персонажи от ЛГБТ+ спектъра, включително джендър неутрални, транс и цветнокожи куиър хора. За отношението си към работата, той разказва: „Обичам да правя сериозно изкуство, но докато го правя се смея часове наред. Аз съм позитивен човек. За повечето хора, да си куиър означава да страдаш. Голяма част от гей хората израстват с чувството за срам и е трудно то да не се интернализира. Моето творчество цели да отстрани болката, да направи различието забавно и секси и да оцвети социалната реалност.“
