Седмият филм на Ксавие Долан се превърна в една от кино загадките на последните две години. Когато режисьорът обяви, че „Смъртта и животът на Джон Ф. Донован“ ще бъде първия му англоезичен проект, всички останахме объркани. Защо го прави? Иска да пробие в Холивуд и да се продаде на индустрията ли? Новините за актьорския състав на филма, включващ Натали Портман, Сюзан Сърандън, Кит Харингтън, Кейти Бейтс, Бен Скнетър, Джесика Частейн и Адел (?!), объркаха очакванията ни още повече.
Последва дълъг период на снимки и постпродукция. В един момент се оказа, че идеята с Адел не се е осъществила, а Джесика Частейн ще бъде премахната изцяло от финалния продукт, защото сюжетът се нуждае от опростяване. За всеобща изненада (или не), „Смъртта и животът на Джон Ф. Донован“ беше смазан от критиците при премиерата си на Филмовия фестивал в Торонто през 2018 година. Обявиха го за един от най-големите кино провали през последните години. Единствените държави, които купиха лиценза за да го излъчат по кината си бяха Франция, Италия, Русия и Канада. Едва сега, когато филма излезе официално на пазара, под формата на Blu-Ray успяваме да си отговорим на всички натрупани въпроси.
Филмът наистина ли е толкова зле? Ами не. Подобно на „Това е само краят на света“, той не се доближава до най-силните произведения на Ксавие Долан (според автора – „Laurence Anyways“ и „Mommy“), но сам по себе си е стойностен и смислен проект. Противно на очакванията, канадският режисьор не променя специфичната си визия, за да се впише в рамките на Холивуд, а намира начин да преобрази актьорите си, така че те да се впишат в неговия свят. „Смъртта и животът на Джон Ф. Донован“ не оставя впечатлението за скъп и епичен филм, а по-скоро за тих и замислен поглед към неправдите в кино индустрията.
Сюжетът на лентата разказва за известния телевизионен актьор Джон Донован (Кит Харингтън) и дългогодишната му писмена кореспонденция с 11-годишния почитател Рупърт (Джейкъб Трембли), която продължава чак до смъртта на звездата. Идеята е вдъхновена от личния опит на Ксавие, който пишел писма до Леонардо ди Каприо като малък.
Джон и Рупърт са аутсайдери в микровселената, която обитават. Актьорът е принуден да крие сексуалната си ориентация, за да запази кариерата си, а малкото момче става редовно жертва на тормоз от съучениците си в училище. Писмата, които двамата си пишат се оказват единствения изход от затвора, в който живеят – изход, който също е обречен на провал. Макар и да не успяваме да усетим изцяло близостта и връзката между двамата (един от малкото проблеми на филма), кулминацията се оказва трогателна и поучителна.
„Смъртта и животът на Джон Ф. Донован“ притежава всички типични елементи от творчеството на Ксавие Долан – смесването на елементи от високото кино с такива от популярната култура, необичайния саундтрак (включващ Адел, Green Day, Florence + The Machine, The Verve и Blink 182), красивата инди визия, впечатляващата актьорска игра, задължителната фигура на майката и онзи много специфичен фокус на камерата, който изтрива фоновите детайли, за да се промъкне в душата на героите. И въпреки че филмът далеч не е шедьовър, тъй като липсват брилянтните решения на голяма част от предните филми на Долан (които, между другото, също бяха несправедливо критикувани от някои медии и критици), той далеч не заслужава да бъде подценяван и зачеркнат като посредствен.
