PROUD.bg Review: Претенциозната концепция на Grimes в „Miss Anthropocene“

През последните години Клеър Баучър, известна най-вече под сценичния си псевдоним Grimes, предизвика вниманието на таблоидите не с музикалния си талант, а с връзката си с милиардера Илон Мъск и противоречивите си (и вероятно неразбрани, до някаква степен) коментари относно империализма, екологията и какво ли още не. Разбира се, между таблоидните и културните/музикалните медии има разлика и този материал ще се фокусира главно върху музикалните и лирически качества на дългоочаквания ѝ пети албум „Miss Anthropocene“, който бе отлаган многократно, а преди броени дни излезе официално на пазара.

„Miss Anthropocene“ е поставен пред трудната задача да наследи „Art Angels“, който е вероятно най-успешния и балансиран проект на Grimes. Затова не е голяма изненадата и, че актуалната творба издиша сериозно при евентуално сравнение. Новият опит на Grimes се възползва от някои елементи на предшественика си, но се оказва доста по-мрачен, готически и абстрактен. Концепцията на албума бе представена от самата Клеър като „история за антропоморфната богиня на климатичните промени“. Разбира се, този коментар ще предизвика неизбежни критики, предвид съмнителната интерпретация на природозащитничеството от страна на партньора ѝ Мъск. Истинският проблем в „Miss Anthropocene“, обаче, е, че реализацията на иначе интересната идея е особено нефокусирана и неубедителна.

 
Ministry of Love
 

Разбира се, албумът не е пълен провал. Сред композициите в него се намират и добри попадения. Откриващата „So Heavy I Fell Through The Earth“ не успява да оправдае времетраенето си от шест минути с достатъчно музикално съдържание, но впечатлява със завладяваща атмосфера и метафоричен текст, който очевидно засяга бременността на Grimes. „Delete Forever“ изненадва с отпускащи акустични китари ала „California“, а текстът обръща поглед към епидемията с опиоди. Красивите вокали и необичайния минимализъм правят от „New Gods“ нужното лирично отклонение в напрегнатата творба. Предстоящият апокалипсис пък звучи доста примамливо в зловещата „My Name is Dark“, очевидно повлияна от индъстриъл рок/метъл звученето на Nine Inch Nails. „4ÆM“ се оказва кулминацията и най-вълнуващия момент от албума, представлявайки футуристичен отговор на боливудски стандарт.

За съжаление, останалата част от песните не успяват да удържат нивото и се превръщат в незадоволителен пълнеж, а най-голямо разочарование се оказва липсата на монументалната „We Appreciate Power“ (превъзхождаща всички песни от финалния траклист), която единствено японците и слушателите в Spotify (ура!) ще получат като бонус подарък.

В крайна сметка, петият албум на Grimes страда от твърде големите амбиции на създателката си, която многократно преработи и отложи творбата, а финалният резултат я намира объркана и разкъсана между желанието да надгради над претенциозните си концепции и да си осигури сигурна публика с леснодостъпно звучене.

Оценка: 6.5/10

Слушай в Spotify