Очакването на неизбежната смърт променя битието на всеки човек. Някои хора го разбират по-рано, а други – по-късно, но независимо от това, чувството за несигурното бъдеще, което в някой момент ще те ограби от възможните предстоящи скъпи спомени, тегне като черна сянка над всеки от нас.
След мелодраматичния си филмов дебют „Интимни части“, руското режисьорско дуо, състоящо се от Наташа Меркулова и Алексей Чупов се завръщат със загадъчния „Човекът, който изненада всички“. Филмът беше представен за първи път в България в рамките на инициативата „Кино и пол“, която се организира съвместно от София Филм Фест и Фондация GLAS чрез платформата за куиър кино Big Gay Film Club.
Сюжетът на лентата е базиран на личния опит на Наташа от детството ѝ в Сибир, изпълнено с вълнение от местни народни приказки, митове и легенди. Една от тях разказва историята на мъжки паток, който залъгал мрачния жътвар, като се престорил на женска патица, след като се търкалял часове наред в прахта.
Когато подобно на патока, главният герой Егор (изигран от актьора Евгений Циганов) решава да се пребори по същия начин със смъртната диагноза, която му е поставена в началото на филма, нещата започват да стават сложни и многопластови. Протагонистът се преобразява, обличайки къса червена рокля, обувайки черни ботуши, слагайки си очна линия и червено червило и заживявайки като жена. Смелостта на това действие е логично да се разглежда най-вече в контекста на руското традиционно и патриархално общество. Изобщо е чудно, че продукцията на подобен филм се е разминала с масивната цензура, след като страната забранява със закон „ЛГБТ пропагандата“.
„Човекът, който изненада всички“ поставя индиректно темата за трансфобията в съвременна Русия и особено в провинциални зони, като Сибир. В тези среди всеки, който не се подчинява на хетеронормативните стандарти, предполагащи хетеросексуална ориентация, придържане към биологичния пол и култ към семейството, живее в ужасна опасност. Когато Егор се преоблича по начин, който в селото се смята за неприемлив, синът му бива пребит в училище, селяните заобикалят враждебно дома му, а съпругата му Наталия е принудена да заключи портите си и да го отхвърли.
Развитието на историята е напрегнато и непредвидимо и държи погледите приковани към екрана. Въпросите са поставени пред зрителя, а разрешаването им е в негови ръце. Каква е идентичността на протагониста? Крие ли той някаква тайна? Тази тайна способна ли е да преобърна света му?
Филмът на Наташа и Алексей се радва на изненадващи успехи на международни фестивали, като „Филмовия фестивал във Венеция“, на който Наталия Кудряшова взе наградата за най-добра актриса. Режисьорите успешно изграждат един, колкото приказен, толкова и реалистичен свят, в който местния фолклор се преплита със съвременна социална проблематика. Главният им герой е измъчван човек, обречен на съдбата си, само защото живее различно от мнозинството. В неговата сянка е събрана огромна група от дискриминирано руско население, което ежедневно се бори за живота си, бивайки неспособно да прикрие истинската си същност.
Завършвам рецензията на филма с още повече въпроси. Как в днешна Русия, създателите на филма са получили разрешение и финансиране за него? Възможно ли е той да се е разминал с цензурата, заради основаването си на традиционна притча? Как се възприема подобен проект от съвременното руско общество?
