2019 година се оказа същинско съкровище за феновете на канадския режисьор Ксавие Долан, който представи не един, а два филма – „Смъртта и животът на Джон Ф. Донован“, който бе прожектиран за първи път на Филмовия фестивал в Торонто през 2018 и предизвика (незаслужени) крайно-негативни реакции и още по-актуалният „Матиас и Максим“, който изненада приятно критиците в Кан през май.
На пръв поглед в осмия пълнометражен режисьорски проект на Долан няма нищо ново. Творецът продължава да ни занимава с любимите си теми – преоткриването на идентичността и сексуалността, дисфункционалната връзка с майката и динамиките в приятелските връзки. Изненадващото е, че повторението все още не се е превърнало в проблем, тъй като „Матиас и Максим“ потъва в познатите теми с неочаквана страст, емоция и искреност.
Матиас (Габриел Фрейтас) и Максим (Ксавие Долан) са приятели още от детски години, но животът и приятелството им се преобръща, когато сестрата на един от общите им приятели ги убеждава да ѝ съдействат за филмов проект за колежа. Това, което се очаква от тях е да се целуват пред камерата. Съдбовният момент, който двамата споделят бива спестен на зрителя, но последиците от него стават главен обект на филма. За съжаление и на двамата, Максим планира да замине в Австралия за дълъг период от време. Разбира се, очакването във филма се поражда от факта, че въпросът за истинските им чувства трябва да бъде адресиран преди заминаването на Максим. А какъв отговорът на този въпрос научаваме в красивата финална част от филма.
В лентата са повдигнати темите за сексуалната идентичност на двамата герои и за вредните и нереалистични очаквания към мъжкия пол от страна на обществото. Максим сякаш преживява случилото се по спокоен, търсещ и примирен начин, докато Матиас видимо се страхува от чувствата и емоциите си и се опитва да се впише в модела на стереотипния хетеросексуален мъж. Дали е прекалено да говорим за интернализирана хомофобия в случая на Матиас? Ще оставя да прецените сами.
Второстепенните герои във филма са изключително важни за изграждането на напрежението между Матиас и Максим. Приятелската компания на двамата е колоритна, забавна и създава тотален хаос, който бива подчертан допълнително от динамиката на камерата. (Също толкова любопитна е и заигравката с резолюцията и пропорциите на картината, в духа на „Тom at the Farm“ и „Mommy“.) Очакваният образ на майката на Максим (за пореден път изиграна от Ан Дорвал) не се оказва жизненоважен за основната сюжетна линия, но продължава традицията във филмите на Долан и дава възможност да погледнем на героя му и от друг ъгъл.
Въпреки целият претоварващ шум във „Матиас и Максим“, най-вълнуваща остава тишината и липсата на комуникация между главните герои. Виждаме, че двамата се опитват отчаяно да разберат сърцата си, но се страхуват от истината, която ще открият в тях. Актьорската игра е на изключително високо ниво и докато Ксавие изиграва най-спокойната и нежната си роля досега, Габриел Фрейтас демонстрира впечатляващ диапазон от емоции и се превръща в същински актьорски ураган. Трудно е да говорим за филм на Долан без да споменем и саундтрака, който комбинира красиви класически пиано композиции с хитове на Arcade Fire, Pet Shop Boys и Бритни Спиърс. Това може да подразни зрителите, които гледат негов филм за първи път, но едва ли ще изненада феновете.
„Матиас и Максим“ комбинира всички важни елементи от творчеството на Ксавие Долан и успява да намери правилния баланс между артхаус усещането на по-кратките му филми („I Killed My Mother, „Heartbeats“ и „It’s Only the End of the World“) и епичността на по-дългите („Laurence Anyways и „Mommy“). Резултатът е очаквано мелодраматичен и въздействащ.
