Две години преди смъртта си една от участничките в бунтовете в Стоунуол – Силвия Ривера позира пред обектива на фотографа Валери Шаф. Черно-белите снимки показват активистката с тънки вежди, червило и развята от вятъра коса пред река Хъдсън. Почти 50-годишната Ривера живее там в протест срещу повечето гей организации по онова време. Според транс иконата те игнорирали нуждите на бездомните младежи и транс хората. Активистите вече не били същите. Не се борели за инициативите, за които тя се е раздавала през целия си живот.
„Силвия искаше движението ни да се демократизира. Тя не беше съгласна с това аджендата да бъде крита зад затворени врати от елита на общността“, споделя транс активистката Дийн Спейд. „Всичко това продължава и до днес. Постоянно се водят спорове за това как биват третирани бездомните хора от общността и хората с психиатрични нужди.“ Когато Силвия умира през 2002 от рак на черния дроб – дейността ѝ се оказва свързващ мост между света на гейовете и лесбийките, които през историята многократно са изключвали транс хората, и все по-гласната транс общност. За следващото поколение от активисти организацията, създадена от Ривера – STAR (Street Transvestite Action Revolutionaries) служи за вдъхновение.
Това е още по-вълнуващо след случилото се разпадане на колектива през 1973, което се случва по време на традиционно шествие, предвещаващо днешните прайдове. По време на събитието Силвия и съучастничките ѝ били осмивани и обиждани от гей мъжете и лесбийките, които не подкрепяли дейността на STAR. Водещият аргумент бил, че STAR и транс общността не са приоритет на освободителното движение, и участието им щяло да развали имиджа и посланието пред пресата. Силвия се отдръпнала окончателно от активисткото движение, когато не ѝ позволили да говори на едно от прайд шествията.
Но през 1992, когато научила за мистериозната смърт на приятелката си Марша П. Джонсън, Ривера се върнала към старата си страст. Осем години по-късно 25-годишна транс жена е убита на улиците в Ню Йорк. Това потвърждава гнева на Силвия към куиър общността. Когато Матю Шепард бива убит, смъртта му предизвиква масова национална медийна истерия, а убийството на Аманда Милан бива подминато. Ривера не може да преживее това. Затова тя мобилизира транс общността и събира 300 посетители на погребението на Аманда.
През последните две години от живота си Силвия Ривера продължава да се бори за каузите, в които вярва. Тя критикува публично закона срещу дискриминация на база сексуална ориентация, тъй като той не предоставя никаква защита на транс общността. След смъртта на емблематичната активистка транс организациите започват да се възраждат. Появяват се Transgender Law Center и Sylvia Rivera Law Project, които се борят за транс и интерсекс хората с ниски доходи. А днес – повече от 15 години по-късно – ситуацията е напълно различна. През 2018 съществуват стотици транс организации по целия свят.
Силвия Ривера остава пренебрегната и забравена, а влиянието ѝ се простира отвъд легендата за участието и в бунтовете в Стоунуол. Отдадеността ѝ (на мисията да изгради път, по който транс хората да вървят) е оказала силно въздействие върху организаторските структури днес.
