PROUD.bgHistory e културната рубрика, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Когато говорим за история на движението е невъзможно да подминем легендата Марша П. Джонсън. Името ѝ често се свързва с бунтовете в Стоунуол. Арт ценителите пък я разпознават, като един от моделите на Анди Уорхол. Всичко това, обаче, далеч не изчерпва незабравимото ѝ наследство на активист и транс пионер.
Марша П. Джонсън се ражда под името Малкълм през 1945 в Ню Джърси в семейство от работническата класа със седем деца. Баща ѝ работи във фабрика за произвеждане на автомобили, а майка ѝ е чистачка на къщи. Джонсън осъзнава, че е родена в грешното тяло още на петгодишна възраст, когато започва да облича рокли и става жертва на агресията на другите деца. Години по-късно, Марша ще сподели, че е претърпяла сексуално насилие като дете от ръцете на 13-годишно момче.
Джонсън наследява религиозните си вярвания от родителите си и те са важна част от целия ѝ живот, макар и с времето тя да става толерантна към всички видове религия и вяра. След като завършва гимназия, бъдещата активистка заминава за Ню Йорк само с чанта дрехи и 15 долара в джоба си.
Животът на сексуалните малцинства в САЩ не е бил никак лесен през 50-те и 60-те години, дори в големите градове. Въпреки това, Марша живее смело и поема многократни рискове. Тя изоставя Малкълм в миналото и започва да се подвизава по улиците на Ню Йорк с прякора ‘Черната Марша’. Започва да изкарва прехраната си като проститутка на улица West 43rd Street и в хотелите около Таймс Скуеър и бива арестувана повече от 100 пъти в следствие на това. През 70-те години дори бива простреляна от полицай, но се разминава със сравнително леки телесни поражения.
Чернокожата транс легенда прекарва често вечерите си в едно от най-известните гей заведения наоколо – бар Стоунуол. Когато легендарните бунтове през 1969 избухват, тя дори бива посочена, като една от ключовите фигури, изправили се срещу полицаите. През годините, Марша многократно ще отрича тези слухове, разказвайки, че е пристигнала на местопрестъплението часове по-късно.
През 70-те години, Джонсън създава организацията STAR, заедно с най-добрата си приятелка и транс активистка Силвия Ривера. Целта им е защита на транс хората и осигуряване на подслон, дрехи и храна на бездомните ‘сестри’. Активизмът на двете не се ограничава само до транс общността. В интервю през 1972, Марша заявява: „Мечтата ми е да видя гей хората със същите права, като другите хора в Америка. Мечтата ми е гей братята и сестрите ни да бъдат освободени от затворите и да бъдат на свобода.“
През същото десетилетие, Джонсън се превръща в емблема на уличния живот в Ню Йорк със страхотните си ръчно-изработени костюми, привличащи вниманието на всеки случаен минувач. В най-добрите ѝ дни, можеш да я видиш на високи червени токове, с дълга рокля, светла перука и цветя или изкуствени плодове в косите ѝ. Анди Уорхол бива заслепен от нея и решава да я снима за проекта си „Ladies and Gentleman“. В нощните клубове, Марша се изявява като част от драг групата Hot Peaches.
Въпреки славата си, активистката развива психично заболяване и започва все по-често да посещава психиатричните институции. Дали дискриминацията, детските травми или наркотиците довеждат до нейния срив – не става ясно.
Дори в най-трудните си дни, Марша продължава да се бори за каузата си и да защитава гей и транс общността. През 80-те години заживява с активиста Ренди Уикър, чийто любовник е болен от СПИН. Тя се грижи за него и се появява на протестите на ACT UP – организация, бореща се за адекватно отношение към болните.
През 1992, Джонсън разкрива в интервю, че е ХИВ-позитивна от две години и заявява, че единствената причина да я наричат легенда, докато е жива е, че всички останали кралици от времето ѝ вече са мъртви. Няколко дни по-късно, активистката е видяна за последен път, а на 6 юли тялото ѝ е извадено от река Хъдсън. Предполага се, че се е самоубила. Случаят около мистериозната ѝ смърт бива отворен отново през 2012, след нови предположения, че е била убита.
Като бедна чернокожа транс жена, Марша П. Джонсън е от най-маргинализирания тип хора. Въпреки това, тя остава запомнена с позитивната си енергия, заслепяващата си усмивка и смелата борба за позитивна промяна.