PROUD.bgHistory e културната рубрика, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Тази седмица обръщаме поглед към трансджендър историята и една личност, която не е особено позната по наши земи, но заслужава внимание. Повече от половин век преди световните медии да полудеят по транзишъна на противоречивата Кейтлин Дженър, една друга фигура покори страниците на таблоидите с невижданата си трансформация – Кристин Йоргенсен.
Кристин се ражда като Джордж Йоргенсен през 1926 година в Ню Йорк. Израснала в типично бяло семейство от средната класа, Кристин се чувства различна от другите момчета още от ранна възраст. Мрази късата си коса, момчешките дрехи и не понася спортовете, от които връстниците ѝ се вълнуват. Междувременно, завижда на сестра си Дороти, заради красивата ѝ коса и мечтае да изглежда като нея. Това я кара да се чувства самотна и безнадеждна.
През тийнейджърските години, Кристин доизяснява за себе си, че не е като другите, след като започва да усеща сексуално привличане към мъже. Макар и да се влюбва в много от приятелите си, тя така ѝ не получава отговор на чувствата си. Объркана от случващото се, Йоргенсен отказва да признае и да приеме себе си като гей мъж. Нейното себеусещане е, че тя е жена, която се е родила в грешното тяло.
Тъй като по онова време не са известни други подобни случаи, младата Кристин решава да загърби сложните си чувства и да започне да следва конвенциите за традиционна мъжественост. След като завършва гимназия през 1945 година, тя решава да се запише в американската армия, но бива отхвърлена два пъти, заради ниския си ръст и слабото телосложение. Впоследствие, бива наета в армията на техническа длъжност, която не изисква физически усилия. Кристин е изолирана от останалите войници и рядко комуникира с тях. Една година по-късно бива почетно освободена след боледуване.
Следващата голяма крачка, която Кристин Йоргенсен предприема е преместването и в Калифорния, където се надява да си намери работа като фотограф. Именно там за първи път тя споделя пред новите си приятели за особените си чувства и смущението от собственото си тяло. Те отговарят с подкрепа, но не знаят какво да я посъветват. През 1948 година, Кристин заминава за Кънектикът, където се записва на курс за фотографи. Един ден ѝ попада статия за ендокринолог, който прави експерименти с хормони върху различни животни. Оттам ѝ хрумва идеята за хормонална терапия и решава да се свърже със специалиста. Той обаче я пренасочва към психиатър, който да ‘излекува’ женските ѝ наклонности. Кристин отказва такава помощ и продължава да търси биологическа причина зад чувствата си.
През 1950 година, Йоргенсен предприема важно пътуване към Дания, след като научава от приятели за местни специалисти, които работят с транссексуални хора. Там тя се запознава с доктор Кристиан Хамбургър, който ѝ потвърждава, че тя не е хомосексуален мъж, а трансджендър жена. Година по-късно двамата предприемат хормонална терапия и операция за смяна на пола, които променят вида на Кристин завинаги. Именно тогава тя спира да се нарича Джордж и официално променя името си, което е в чест на хирурга ѝ. През 1952 година, красивата Кристин изпраща писмо до родителите си, в което пише: “Както ще видите на снимките, вида ми се промени много, но искам да знаете, че съм изключително щастлива и вътрешно съм си същата. Просто природата беше допуснала грешка, която вече поправих и вече съм вашата дъщеря.” Неочаквано, дори за днешните стандарти, родителите ѝ я подкрепят напълно.
Не става ясно кой разпространява историята на Кристин до медиите, но през декември 1952 година тя се оказва на първата страница на вестник New York Daily News. Заглавието гласи: “Бивш военен се превръща в руса красавица”. Съществуват слухове, че самата Кристин я е разпратила до медиите, тъй като търсела светлината на прожекторите. Историята се превръща в масова сензация и вниманието на всички американски репортери се насочва към Йоргенсен. През февруари 1953, стотици фотографи и журналисти я посрещат като звезда на летището в Ню Йорк, обръщайки внимание на всеки детайл от особата ѝ – гласа, косата, дрехите, маниерите.
Кристин дава начало на цяла вълна от трансджендър хора, които преминават през транзишън в Европа. Чарлз Браун е първата чернокожа транс жена, която си прави операция в Германия. Шарлът Маклиод и Тамара Рийс, които също са служили в армията, постигат трансформацията си в Дания и Холандия.
Разбира се, някои медии приемат историята на Кристин Йоргенсен негативно. New York Post твърдят в подробна статия, че тя е измамница и всъщност е хомосексуален мъж, който се прави на жена. Подобни публикации носят на русата американка дори още по-голяма популярност, а тя знае как да се възползва от това. Кристин се съгласява на множество телевизионни и радио интервюта, играе в театрални пиеси, пише автобиографична книга и изнася лекции в колежи, където разказва историята си. Множеството изяви на Йоргенсен ѝ създават фен база, която я затрупва с писма – голяма част, от които днес могат да бъдат намерени и прочетени в архивите на Централната датска библиотека в Копенхаген.
Транс общността я възприема като една от тях и се гордее с успехите ѝ. Кристин отговаря на любовта им и публично се застъпва за всички дискриминирани и насилвани на джендър основа. Освен това, тя защитава и гей правата през 60-те и 70-те години, макар и да не се идентифицира като гей. Все пак, Кристин утвърждава пред масовата публика, че не е задължително хората, родени в мъжко тяло да бъдат привлечени към жени.
Кристин Йоргенсен далеч не е първата транс жена, но е първата такава, чиято история се превръща в медийна сензация. Това принуждава много доктори и учени да преосмислят разбиранията си за сексуалност и да направят разграничение между хомосексуалност и транссексуалност, както и да направят научни проучвания за оперативните интервенции.
