PROUD.bgHistory e културната рубрика, в която всяка седмица ще потъваме в архивите и ще ви запознаваме с някои от най-важните личности и събития от световната гей история. Тази седмица фокусът ни остава върху Великобритания, но централната фигура идва от музикалната сцена и често бива разпознавана като една от най-успешните европейски певици през 60-те години на XX век. Дами и господа, Дъсти Спрингфийлд!
Истинското име на родената през 1939 година в Лондон музикална легенда е Мери, но ние ще продължим да я наричаме Дъсти, от уважение към културното ѝ наследство. Детството на певицата бива белязано от травмиращите скандали на родителите ѝ. Баща ѝ е данъчен съветник, който отказва да се яви на счетоводните изпити, защото мечтата му е да стане пианист. Майка ѝ страда от алкохолизъм и рядко се прибира вкъщи. Напрежението в семейството често ескалира в битки с храна и замеряне с чинии по време на вечеря. Дъсти е редовна жертва на физическо и психическо насилие от баща си, а веднъж когато той я нарича ‘глупава и грозна’, тя започва да се самонаранява. Травмите от тежкото детство продължават да я преследват през целия ѝ живот.
Въпреки това, Дъсти наследява страстта по музиката от родителите си. Майка ѝ редовно я води със себе си на различни мюзикъли в киното, а баща ѝ постоянно върти плочи с класическа музика и блус. В песните на Кармен Миранда и Били Холидей, Дъсти намира отдушник и лек за болката си.
Какво се случва с децата, които израстват в такава среда? Един от най-честите отговори е – ‘започват да се бунтуват’. Дъсти не е изключение. На 16-годишна възраст, тя изрусява тъмната си коса и се превръща в напълно различен човек. Решава да се занимава с музика и започва да пее в малки клубове в Лондон, а по-късно – през 1958 година се присъединява към състава Lana Sisters. Две години по-късно се подвизава и в групата The Springfields с брат си Дион. Големият пробив на Дъсти Спрингфийлд се случва през 1963 година, когато тя записва първата си соло песен – танцувалната “I Only Want to Be With You”.
Имиджът на певицата, който започва като форма на бунт, се превръща в новия стандарт за женска красота през 60-те години. Русата коса, вързана на кок тип ‘кошер’, тежкият очен грим и отличителните движения на ръцете, превръщат Дъсти в икона на десетилетието. Попитана за техниката на гримиране, певицата споделя, че се вдъхновява от тогавашните драг кралици и транс жени. Интересен факт е, че въпреки неоспоримата си красота, Дъсти винаги се е срамувала от външния си вид и се е чувствала неуверена на купоните в нощните клубове.
Музиката на русата икона е вдъхновена предимно от черната американска музика – звучене, което е иновация за Великобритания през онези години. Сред най-големите ѝ хитове са “Son of A Preacher Man”, “You Don’t Have To Say You Love Me” и “Take Another Little Piece Of My Heart”. Успехът бива посрещнат със смесени реакции от чернокожите. Това е следствие на факта, че чернокожите жени, които изпълняват блус и соул музиката със същия талант и харизма години преди Дъсти, така и не успяват да се докоснат до същата слава.
В ранните години на кариерата си, Дъсти е силно вярваща и често се изповядва в различни църкви. Една тайна обаче остава скрита – факта, че тя си пада по жени. Певицата започва често да злоупотребява с алкохол, тъй като само под въздействието му тя добива смелостта да заговаря други момичета и да инициира интимни отношения с тях.
Евентуално, през 1970 година тя се разкрива в интервю като бисексуална, макар че близките ѝ приятели твърдят, че тя никога не е била с мъже. Този ход почти унищожава музикалната кариера на звездата, тъй като ентъртейнмънт индустрията по онова време е изключително хомофобска и сексистка. Смелостта на Дъсти е изумителна, но последиците са тъжни. Успехът ѝ никога повече не достига такива височини, а дискриминация на обществото започва да я задушава. През 1977 година в интервю пред The Los Angeles Free Press, Спрингфийлд споделя: “Хората казват, че съм гей. Аз не съм нищо. Аз съм просто… Хората са хора… Искам да съм хетеросексуална. Обикалям от мъже на жени. Но ми е трудно да обичам. Да си легнеш с някого е фантастично, но моята главна амбиция е да обичам мъж. Мъжете ме плашат.”
Пороците на родителите ѝ я застигат също. Музикалната икона започва да страда от психични заболявания и не спира да дави мъките си в алкохол. Освен това, тя се обсебва от външния си вид и започва да се стреми към перфекционизъм, който така и не успява да достигне в своите очи. Прави си пластична операция на носа и редовно закъснява за репетиции, защото се гримира часове наред. Няколко пъти бива хоспитализирана заради самонараняване, а в средата на 70-те ѝ поставят диагнозата – биполярно разстройство.
Дъсти влиза в множество любовни връзки с други жени, но повечето от тях са нещастни заради състоянието на певицата и заради обществената хомофобия. Най-романтичната ѝ връзка е с Каръл Поуп, с която се запознават в съблекалните на нейн концерт. Двете обикалят заедно Монреал, Лондон и Амстердам. В началото на 80-те години, десетилетия преди легализирането на еднополовите бракове, Дъсти организира сватбeна церемония, на която сключва фиктивен брак с актрисата Теда Брачи (известна с участието във “Фокус-мокус”). За съжаление, връзката между двете продължава едва две години.
Дъсти се бори с рак на гърдата пет години и умира през 1999 година. Творчеството ѝ продължава да вдъхновява и до днес. Тематично, музиката на русата певицата често провокира статуквото. Песента “You Don’t Own Me” се заиграва с двойните джендър стандарти в хетеросексуалната любов. “Closet Man” пък е любовно писмо към гей феновете ѝ, в което тя ги насърчава да бъдат себе си. Последната песен, която някога изпълнява на живо “Where Is A Woman To Go?” се отличава с политическото послание за равенство между половете. Не на последно място, “Beautiful Soul”, която излиза след смъртта на Дъсти е обяснение в любов към жена и често e пускана на лесбийски сватби днес.
