Оцелелите от хомофобската чистка в Чечня са най-често анонимни. Много хора са се опитвали да избягат, но в повечето случаи офицерите ги хващат и ги изпращат обратно в концентрационния лагер. Там гей хората са измъчвани, унижавани, пребивани и убивани. Някои бивши задържани са разказали за случилото се пред организацията Human Rights Watch. Поставени са псевдоними, от мерки за сигурност.
Зураб:
Зураб е на 32 и е бил задържан за една седмица. На 1 март е бил арестуван в дома си. Незабавно е изтрил всичките следи от комуникация с гей мъже от телефона си. Полицаите го откарали в лагер, където бил завлачен в стая с още двама гей познати. Един от тях бил с кървящи рани от удари. Полицията искала да научи всичко за Зураб и връзката му с другите двама. Зураб заявил, че ги познава от работа.
„Започнаха да ме бият. Закачиха жици за ушите ми и започнаха да ме измъчват с токови удари. Аз не се предавах и продължих да настоявам, че двамата са излъгали за мен. Унижението беше ужасно. Наричаха ме ‘жена’, ‘педал’ и ‘педераст’ – най-обидните думи за един мъж. Подиграваха ми се, имитираха ме. Едва издържах. Искаше ми се просто да ме убият.“
Зураб не е бил хранен цяла седмица, докато е стоял там и е отслабнал с 9 килограма. Давали са му вода единствено, след молитва. Той бил освободен от полицаите след липса на доказателства, че е гей. Две седмици по-късно Зураб научил от приятел, че са задържали бивш негов партньор, който имал негови снимки на телефона си.
„Нямаше да понеса още едно задържане и затова избягах в Южна Европа. Ако снимките бяха показани на семейството ми, баща ми и чичо ми щяха да ме убият.“
Хасан:
Хасан е студент на 20 и е бил задържан от полицай, който се е дегизирал като гей мъж в приложение за запознанства. Когато двамата се срещнали, полицаят казал, че апартамента му е в покрайнините на града. След 30 минути шофиране, двамата отбили от пътя в полето, където ги чакали полицаи с черни униформи.
„Осъзнах какво се случва, когато ги видях. Започнах да го моля да се върнем, но той ме изхвърли от колата. Започнаха да ме ритат и да ме удрят с юмруци по лицето. Съблякоха ме гол и започнаха да ме снимат на телефоните си, докато крещяха, че са хванали ‘педал’.“
Полицаите взели телефона на Хасан и открили в него голи снимки и съобщения от други гей мъже. Казали му, че до месец трябва да им даде няколко хиляди долара, а в противен случай, ще бъде разкрит пред семейството му. Хасан продал всичките си електронни принадлежности, взел пари на заем и събрал сумата.
„Нямах друг избор. Ако роднините ми бяха разбрали, че съм гей, срамът за семейството щеше да бъде непоносим.“
След като платил откупа, той избягал от страната. По-късно научил, че негови приятели били също задържани, вероятно заради видяното от телефона му.
Мохамед:
Мохамед е на 35 и е прекарал 11 дни в лагер в Аргун. Той бил арестуван на публично място в Грозни, където се разхождал заедно с гей приятел. Двамата били нападнати с удари по главата и откарани с кола в лагера. Там били още 40-50 мъже.
„Всеки ден ме измъчваха“, разказва той.
При освобождаването му били извикани неговите роднини, както и роднините на много от задържаните. Всеки гей мъж бил принуден да се изправи срещу семейството си и да разкрие сексуалната си ориентация.
„Роднините ни слушаха със сълзи на очите, а полицаите им казваха – „Сега вече знаете какво да правите с тях.“ Не им казаха директно да ни убиват, но беше ясно.“
Един от задържаните отказал да се разкрие пред семейството си и затова не бил освободен. Други имали същата съдба, след като роднините им не се появили.
При освобождаването си, Мохамед избягал от Чечня, без дори да си приготвя багаж. Заминал за Централна Русия.
„Не мога да се върна, макар че и тук в Русия не е безопасно.“
