Матео е едно от новите лица на българската музикална сцена – артист, който не просто твори, а и променя представите за видимост, смелост и идентичност. След силното си участие на концерта на София Прайд 2025, където представи своя сингъл „Мои“, той продължи да надгражда своя почерк с новия си проект „Халката“. Само дни по-късно Матео бе номиниран и за престижната награда „Човек на годината“. Срещаме се с него в момент, в който музиката, личната истина и общественото признание се пресичат по един особено значим начин.
Какво се промени за теб след София Прайд 2025?
Промени се най-важното – вътрешното ми усещане за свобода.
Преди имах много страхове: как ще ме възприемат, какво ще си помислят, дали ще загубя публика. Днес няма борба вътре в мен. И когато си в мир със себе си, всичко около теб започва да се подрежда по-ясно – и в личен, и в професионален план. Работя по-смело, говоря по-истински, създавам по-осъзнато.
Как се чувстваш като открито гей изпълнител? Ще повлияе ли това на кариерата ти?
Чувствам се свободен. И това е по-важно от всяка кариера. Има хора, които се отдръпнаха, но има и много, които се свързаха с мен още по-силно. Появи се и нова публика – такава, за която дори не съм си представял, че мога да достигна толкова бързо.
Бях представен в Scene Magazine в Брайтън – първият български артист с ексклузивно интервю за това издание с над 30-годишна история. Получих покана за участие на Malta Pride и за онлайн подкаст в Мексико. Имам коментари и съобщения от хора по целия свят – нещо, за което преди само мечтаех.
И да, предпочитам тази истинска публика пред това да се крия и да играя като много други. Истината винаги намира пътя си.
Реална житейска ситуация ли описваш в новата си песен „Халката“?
Да! „Халката“ не е художествена измислица. Тя е отражение на реални истории, които съм виждал, преживявал и слушал твърде често – мъже, които живеят в брак, но търсят себе си в тайна. Не съдя, не обвинявам. Просто показвам какво се случва, когато обществото притиска човек да носи маска.
View this post on Instagram
Кой е участникът в клипа и как го избра?
Участникът в клипа не е просто модел. Това е човек с енергия, присъствие и уязвимост, които не се играят. Познат е като Alex Ink, от Франция, живее в Барселона от няколко години.
Открихме се в началото на тази година, когато бях в Барселона. Тогава се разминахме, но явно не случайно. Моментът да направим нещо заедно просто си намери пътя. Това, което се случи между нас, беше повече от заснемане на сцени – имаше истинска връзка и доверие. И мисля, че това се усеща на екрана. Не е роля. Това е момент. И това прави историята още по-истинска.
Какво искаш хората с халки да разберат?
Че халката не е затвор. И че да живееш като “примерно семейство”, докато вътре умираш, не е добродетел. Ако не си готов да бъдеш отдаден, по-добре не обещавай – не лъжи себе си и този до теб. Истината боли по-малко от живота в лъжа.
Вярвам в знаците на съдбата. В момента, в който „Халката“ излезе, три дни по-късно беше обявено и решението на Европейския съд, че браковете между еднополови двойки трябва да бъдат признавани във всички държави от Европейския съюз.
Смятам, че е крайно време любовта да бъде уважавана такава, каквато е – без изключения. И хората да поставят халките си не от страх или натиск, а на истинската си любов. На тази, която ги прави свободни, а не скрити.
Само преди дни сподели в социалните си мрежи, че си номиниран за наградата „Човек на годината“. Как реагира, когато научи за номинацията?
Когато ми се обадиха от Български хелзинкски комитет, първо настръхнах. Казаха ми, че кандидатурата ми е разгледана, че е направила впечатление и че е взето решение официално да бъда номиниран.
В този момент буквално настръхнах, защото се почувствах видян. Не като провокация. Не като скандал. А като артист, който работи, твори и променя. Усещането беше дълбоко и истинско, защото всичко, което постигнах през последната година, особено през последните месеци, е било усетено и разпознато.
Какво означава за теб тази номинация?
Тази номинация не я приемам като его-награда. Приемам я в името на промяната в обществото.
Дълго време в България образът на гей мъж беше представян едностранно – карикатурно, шумно, ексцентрично. Аз вярвам, че е време и за друга светлина: мъж, който е открито гей и въпреки това изглежда, говори и стои силно, зряло, с послание отвъд клишетата.
Ако тази номинация означава, че обществото започва да вижда и тази страна на нашата общност – тогава тя няма стойност само за мен. Тя има стойност за всички ни.
