PROUD.bg представя своята рубрика OUT @ work, в която чрез поредица от интервюта ще ви запознаем с ЛГБТ хора, открити за сексуалността и идентичността си на работното място. Анджелика Съмър задава важните въпроси, които вълнуват всеки от нас по повод разкриването в работна среда.
Здравей! Представи се на читателите на PROUD.bg .
Аз съм Борис, на 34, в момента живея и работя в Пловдив.
С какви местоимения предпочиташ да се обръщаме към теб и как се идентифицираш?
Аз съм цис гей мъж и използвам той/него.
Какво работиш?
Работя в Luckbox – стартъп, който е в услуга на феновете на електронните спортове. Официалната ми титла е Head of payments.
Как се чувстваш на работното си място като открит ЛГБТИ+ човек? Какви реакции срещаш от колегите от екипа си?
Истината е, че се чувствам прекрасно. ,,Аут” съм от повече от десет години и това е втората компания, в която съм себе си. В първата работих седем години и успях да си изградя кариера, като едно от нещата, които ме направиха успешен беше именно “различността” ми.
Реакциите от колегите, противно на всякакви очаквания, рядко са били негативни. Работил съм и с изключително консервативни хора, за които най-вероятно съм бил първия човек, за когото знаят, че е гей, но дори от тези хора в крайна сметка съм получавал положително отношение. Въобще, връщайки се назад във времето към деня, в който реших да съм открит на работното си място, страхът и притеснението, които изпитвах в огромната си част не бяха оправдани.
Защо е важно да бъдеш ,,аут’’ на работното си място?
Прекарваме по-голямата част от живота си на работа и за много от нас работата ни в голяма степен ни определя като хора. Трудно е да живееш такава голяма част от живота си в лъжа и притеснение да не се издадеш. Освен това – като мениджър го казвам – хората, които се чувстват приети на работното си място винаги са по-продуктивни. Да не говорим, че колкото повече хора са ,,аут” на работното си място, толкова повече примери за това, че е ок да си различен ще има, не само за ЛГБТИ+ хората, но и за всеки друг, който е различен по какъвто и да било начин.
Каква е разликата да работиш в екип, който те дискриминира и екип, който те приема?
Ако трябва да говоря от първо лице, както казах, когато се чувстваш приет, работиш по-добре, харесваш това, което правиш повече и като цяло имаш по-добър живот. Поне при мен беше така. Въпреки че от толкова време съм открит, аз също съм работил на места, на които ми се е налагало да се крия. Не мога да твърдя нито че на тези места съм бил щастлив, нито че съм работил кой знае колко добре.
Мога обаче, да говоря и за наблюденията си върху други хора. Преди години предишната ми компания ме изпрати да отворя офис на фирмата във Филипините, като това беше първия път, в който работодател ми гласува такова голямо доверие. Без конкретно да съм опитвал да постигна точно това, оказа се, че почти половината хора, които наех бяха ЛГБТИ+ хора, както и хора от други маргинализирани групи. В момента, в който го осъзнах, взех решение офисът да бъде мястото, където тези хора се чувстват напълно свободни от дискриминация и предразсъдъци. Защото Филипините са консервативно място и ми беше ясно, че за повечето от хората там животът извън офиса съвсем не беше лесен. Най-хубавото беше, че имах подкрепата на компанията и хората над мен.
А в сегашната компания… Знаеш ли, малко след първите хомофобски атаки в Пловдив CEO-то ни ми се обади от централата на компанията на остров Ман, за да провери дали се чувствам добре. Кажи ми как бих могъл да не давам 100% от себе си в работата си, когато виждам, че на хората над мен им пука – не само за цифри и проценти, а за мен, като човек? Ей това е разликата да работиш в екип, който те приема.
Случвало ли ти се е да се сблъскваш с хомофобия на работното си място и какво се стана тогава?
Да… Въпреки, че почти винаги съм се чувствал приет и оценен на работното си място, откакто съм открит, имало е и случаи, в които съм се сблъсквал с хомофобия. За щастие, мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка. Когато се прибрах от учене в Англия си дойдох с английско гадже. По онова време кол центровете набираха скорост, така че той успя да си намери работа в такъв по-малко от седмица, след като бяхме пристигнали. Малко по-късно ме препоръча за друг отдел на компанията и освен гаджета станахме и колеги. Въпреки, че мениджмънта знаеше, че сме двойка и въпреки, че не работехме в един и същи отдел, така че се виждахме рядко през деня, няколко пъти бяхме помолени да не се ,,афишираме” като двойка. Хетеросексуални двойки в екипа имаше бол, но никой не ги караше да се крият. Чувството беше кофти и най-вече заради това работих в тази фирма точно три месеца.
Години след това имах проблем с цял отбор в предната компания – отбор, съставен от руснаци, украинци, молдовци и пр. хора от по-консервативни страни, с традиционната за тях хомофобия. Наложи се почти изведнъж да им стана мениджър, а нямаш идея колко е трудно да си мениджър на хора, които даже не искат да те чуят когато им говориш, само защото имат някакъв предразсъдък към теб. Изборът ми беше да се откажа, или да се проваля. Е, не направих нито едно от двете – вместо това реших да съм напълно откровен с отбора и да им дам шанс да ме опознаят. Спомням си няколко години след това, когато правих екзит интервюто на тиймлидера им – консервативен молдовец, който каза нещо, което ще помня цял живот. Каза ми, че съм първия гей, когото познава и че благодарение на мен е разбрал колко е важно да уважаваш хората, защото са хора, а не заради това с кого спят.
Сблъсквал съм се и с класическия тип хомофобия – колега се опита да ме обиди, наричайки ме ,,faggot” или нещо от сорта. Тъкмо тогава разбрах, че съм приет на работното си място, понеже още преди да се оплача или да потърся помощ, компанията беше реагирала и беше наказала въпросния колега.
Има обаче много ЛГБТИ хора, които се страхуват и то с право да бъдат открити на работните си места – може да станат жертви на тормоз, лошо отношение и дори уволнени. Какво според теб трябва да се промени в България, за да могат повече ЛГБТИ хора да бъдат спокойно себе си в работен контекст?
Има, да – затова споделих последната случка. Аз съм привилегирован да съм работил за компании, където съм се чувствал защитен именно от такъв тип тормоз, но много хора нямат този лукс. Нещото, което трябва да се промени в България е този тип защита да престане да бъде лукс и да се превърне в нещо, което законът изисква от работодателите. И не говоря само за закони – имаме достатъчно добър Кодекс на труда, има и антидискриминационно законодателство. Липсва обаче, запознатост с тези закони, както и контрол върху спазването им.
Нещо друго, което трябва да се промени е културата. И, честно казано, моите наблюдения са, че културата конкретно при работодателите се подобрява в това отношение, макар и бавно.
Трябва повече да говорим за тази част от живота ни – не само помежду си, а и с широкото общество. Не може да се сещат за нас само покрай Прайд или покрай поредната глупост, изръсена от някой националист с партийка. Парадоксално е, понеже много от ЛГБТИ+ хората в България са образовани професионалисти с прекрасни кариери, които са от изключителна полза за обществото, въпреки дискриминацията и липсата на защита. Можеш ли да си представиш колко повече можем да постигнем с малко подкрепа и ако не се страхуваме да бъдем себе си?
Има ли и други открити ЛГБТИ+ колеги на работното ти място и каква е динамиката между тях и останалите ви колеги?
На сегашното работно място съм само аз, но след три години с компанията, мисля, че познавам колегите си достатъчно добре, а и те мен, така че бих очаквал, че биха приели всеки ЛГБТИ+ колега точно толкова топло, колкото приеха и мен.
Какво да правим с хомофобията – да я пратим в отпуска или да я уволним?
Хомофобията трябва да получи последно предупреждение и тренинг, а ако и това не помогне – директно да бъде пенсионирана.
Но ми е важно да кажа и нещо друго на ЛГБТИ+ хората, които се страхуват. Аз съм живо доказателство, че в България е възможно да си успешен, да изградиш кариера и да направиш име като открит ЛГБТИ+ човек.
Не и се давайте. Омразата няма да спечели!

