OUT at work с Георги Янков: Искрено съчувствам на хора, които работят в среда пълна с дискриминация и тормоз към тях.

 
BHK Banner
 

PROUD.bg стартира своята нова рубрика OUT @ work, в която чрез поредица от интервюта ще ви запознаем с ЛГБТ хора, открити за сексуалността и идентичността си на работното място. Анджелика Съмър задава важните въпроси, които вълнуват всеки от нас по повод разкриването в работна среда.

Здравей! Представи се на читателите на PROUD.bg

Аз съм Георги Янков, вокален педагог по професия и диригент на съвременната вокална формация ,,Masterpiece„. Собственик съм на вокална школа Music Factory, в която се обучават таланти предимно в детска и тийнейджърска възраст. Роден съм в град Варна, но живея и работя в София от години.

С какви местоимения предпочиташ да се обръщаме към теб и как се идентифицираш?

Just Георги… (Ха-ха!) Като сексуална ориентация се идентифицирам като хомосексуален, в дългогодишна връзка. Като подчертавам, че връзката ни е открита и ясна пред наши приятели, колеги, познати.

Как се чувстваш на работното си място като открит ЛГБТИ+ човек? Какви реакции срещаш от колегите от екипа си?

Чувствам се страхотно. Целият екип от хора, с които работя знаят моята сексуална ориентация и са абсолютно окей с нея. В интерес на истината не срещам никакви реакции, свързани с това. Те са го приели и не го смятат за нещо странно и нетипично. Абсолютно свободно разговарят с мен, за теми свързани с ЛГБТИ+ общността понякога.

Каква е разликата да работиш в екип, който те дискриминира и екип, който те приема?

Аз лично не съм работил в екип, който е бил дискриминиращ и не знам какво е чувството. Винаги съм работил в артистичния бранш и хората, които са част от него са доста по-освободени и приемащи към всички различни. Практикувал съм различни дейности свързани с пеене, актьорско майсторство и други, винаги свързани с музиката и сцената. В годините, в които съм работил активно като изпълнител-певец не съм срещал дискриминация. Срещал съм я по улиците, но не и на работно място, не и на сцена. Искрено съчувствам на хора, които работят в среда пълна с дискриминация и тормоз към тях.

Има обаче много ЛГБТИ+ хора, които се страхуват да бъдат открити на работните си места – може да станат жертви на тормоз, лошо отношение и дори уволнени. Какво според теб трябва да се промени в България, за да могат повече ЛГБТИ+ хора да бъдат спокойно себе си в работен контекст?

На първо място смятам, че за момента ЛГБТИ+ хората не се чувстват достатъчно добре защитени от органите на реда. Няма закони, които да наказват хомофобията и в наказателния кодекс липсват квалифицирани състави за престъпления по хомофобски подбуди. Това е причината поради която повечето от хората с различна сексуална ориентация не я показват и предпочитат да водят таен живот. В България смятам, че ЛГБТИ+ обществото среща тормоз не само от колективите на работното място, но и от непознати хора на улицата, но и от най-близките хора до тях – семейство, роднини. Относно работния контекст – според мен хомофобията е по-мащабен проблем, който се корени на друго място. Ако в държавата ни се приемат закони, които наказват сериозно хомофобията, и се третират хората, които я проявяват като престъпници, със сигурност няма да я има и на работните места, или поне ще бъде ограничена.

Има ли и други открити ЛГБТИ колеги на работното ти място и каква е динамиката между тях и останалите ви колеги?

В сегашния ми екип няма. Но във времето е имало. Отношението е било абсолютно същото, както е било към мен.

Какво да правим с хомофобията – да я пратим в отпуска или да я уволним?

Да я накажем.

Хареса ли ви статията?

My Cart Close (×)

Твоята количка е празна
Към магазина