OUT at work със Светла Енчева: Не всички ЛГБТИ хора имат късмета да попаднат на колеги, каквито имах аз

 
BHK Banner
 

PROUD.bg стартира своята нова рубрика OUT @ work, в която чрез поредица от интервюта ще ви запознаем с ЛГБТ хора, открити за сексуалността и идентичността си на работното място. Анджелика Съмър задава важните въпроси, които вълнуват всеки от нас по повод разкриването в работна среда.

Здравей! Представи се на читателите на PROUD.bg.

Светла Енчева, бисексуална жена, цисджендър. Работя на свободна практика като журналистка и социоложка. Създателка съм на сайта Genderland, който неформално наричам Джендърландия.

С какви местоимения предпочиташ да се обръщаме към теб и как се идентифицираш?

Местоимение: тя. За идентификацията вече отговорих по-горе.

За да бъдем напълно честни с читателите на PROUD.bg, трябва да признаем, че ние двамата с теб се познаваме от години. Всъщност ти вече си ми взимала няколко интервюта. Сега за първи път аз ще те интервюирам. Какво е усещането да си сменим ролите?

Да, познаваме се от осем-девет години. Снимах те на протестите срещу правителството на Орешарски през 2013 г., снимката стигна до теб, ти ми писа и… останалото е история. Смятам, че вече е крайно време да си сменим ролите и някой път да ме интервюираш и ти.

Разкажи ни за работата си. Какво работиш?

Най-вече пиша. Пиша статии предимно за сайта „Тоест“. Като социоложка участвам и в изследователски проекти, които са основно по теми, свързани с уязвими групи и дискриминация. В настоящия проект, в който съм включена, правим интервюта с жени от страната, за да установим какви са нуждите и проблемите им. Защото едно нещо са статистиките колко жени на какви позиции и за колко пари работят, друго е как самите те гледат на живота си. Когато смогна, пиша и за Джендърландия, но това не го броя за работа, понеже е на доброволни начала. А, щях да забравя да кажа, че напоследък се опитвам да бъда и учителка по немски.

Как се чувстваш на работното си място като открит ЛГБТИ+ човек?

От години нямам работно място, защото сама избрах да работя като самонаета на свободна практика. Доколкото работното ми място е вкъщи, съм си го направила такова, каквото да ми харесва, включително и на ЛГБТИ+ измерението ми. По стените имам например красиви черно-бели актови фотографии на женски тела. А как се сдобих с тях, е прелюбопитна история, която няма да разказвам, за да не се отклонявам.

В статиите си и публичните си изяви (участия по радиото и пр.), нямам притеснения да се заявя като ЛГБТИ+ човек, когато това е уместно с оглед на темата.

Когато мои статии се препечатват в други издания, там понякога се намират коментатори, които да обсъждат сексуалната ми ориентация. На мен обаче не ми пука – преживяла съм сериозен тормоз на първото си работно място (Югозападния университет в Благоевград – ЮЗУ), била съм обект на хейт и заплахи заради активизма си и всичко това ме е направило по-силна. Трудно могат да ме разстроят или уплашат.

След ЮЗУ работих близо 6 години в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Точно в този период преживях осъзнаването си като бисексуална жена. Разкрих се почти веднага, след като се осъзнах, още преди да съм имала връзка с жена. Колегите от програмата се отнасяха много позитивно към ЛГБТИ+ темата. Това важи и за ръководителя на програмата, чиито шеги по тази тема понякога намирах за леко нетактични, но винаги бяха добронамерени.

Когато напуснах, оставих в стаята рейнбоу знаменце за спомен. На мое място постъпи наша бивша стажантка – както научих впоследствие, точно знаменцето я е убедило да приеме предложението за работа, защото е разбрала, че сред бившите ми колеги ще може да бъде открита. След като работи известно време в Социологическата програма, тя оглави ЛГБТИ организация.

Не всички ЛГБТИ хора имат късмета да попаднат на колеги, каквито имах аз. Давам си сметка, че в това отношение съм била привилегирована.

Защо е важно човек да бъде ,,аут’’ на работното си място?

Въпросът предпоставя отговор – тоест от мен се очаква да кажа, че е важно човек да е открит за сексуалната си ориентация или джендър идентичността си на работното си място. Не съм убедена обаче, че това важи във всеки един случай. Ако разкриването може да има последствия, които човек не е в състояние да понесе, трябва добре да обмисли има ли смисъл да го прави. Защото какъв е смисълът просто да те смачкат и да те принудят да напуснеш? Познавам хора, които искат да са разкрити, но не могат психически да износят последствията, и този сценарий се разиграва за тях на поредица от работни места.

Според мен има смисъл човек да е разкрит на работното си място или ако има основания да смята, че няма да го подложат на тормоз, да го уволнят или да го принудят да напусне, или ако е в състояние да се бори и да си търси правата.

В същото време, има много хора, които се страхуват, че ако се разкрият на работа, ще бъдат отхвърлени, и много работни места, в които това не е така. Но няма как да знаем, преди да сме опитали.

При всички случаи, добре е на възможно повече работни места да има открити ЛГБТИ+ лица, защото така повече хора научават, че ЛГБТИ+ хората не са чудовища и че обществото всъщност има нужда от тях.

Каква според теб е разликата човек да работи в екип, който го дискриминира и екип, който е приемствен?

С отговорите си на горните въпроси общо взето отговорих и на този. Естествено, трудно е да работиш с хора, които те дискриминират и е далеч по-лесно да работиш с хора, които те приемат. Това няма как да не се отразява и на резултатите от работата, особено ако работиш в екип. Ако колегите ти те мразят, голяма е вероятността да спъват и работата ти. А ако те приемат, това те мотивира да работиш по-добре.

Случвало ли ти се е да се сблъскваш с хомофобия на работното си място и какво стана тогава?

С хомофобия по свой адрес на работното си място не помня да съм се сблъсквала. Изключвам анонимните коментари на бившите ми колеги от ЮЗУ, които ме бяха подложили на тормоз, по повод на участието ми в прайдове. Имаше и коментар в нета, но вече не помня дали от тяхна страна, заради снимка, на която съм прегърната с приятелка по правозащитна линия. В онези години още смятах, че съм хетеро, а приятелката пък си е съвсем хетеро (и силно религиозна, обаче не хомофобка), но ни бяха изкарали лесбийки. Всичко това беше онлайн, в лицето ми никой нещо не е казвал.

В ЮЗУ обаче съм била свидетелка на негативни коментари по повод сексуалната ориентация (реална или предполагаема) на мои студенти и колеги. В тези случаи винаги съм защитавала хората, по отношение на които са били коментарите.

Има много ЛГБТИ хора, които се страхуват да бъдат открити на работните си места – може да станат жертви на тормоз, лошо отношение и дори уволнени. Какво според теб трябва да се промени в България, за да могат повече ЛГБТИ+ хора да бъдат спокойно себе си в работен контекст?

Ако престъпленията по хомофобски и трансфобски подбуди влязат в Наказателния кодекс и ако Комисията за защита от дискриминация си върши по-съвестно работата, както ако синдикатите имат някаква чувствителност за правата на ЛГБТИ+ хората, ще се диша малко по-леко. Още по-добре би било, ако има обществена чувствителност към проблемите на тази група хора. А това става с повече публичност, колкото и да е трудно. И с повече разкрити ЛГБТИ+ хора на работните места, както и с опити за обединение на ЛГБТИ+ хора на професионален принцип.

В контекста на войната с Украйна виждаме как буквално за един ден у нас „бежанец“ престана да е мръсна дума. (Въпреки че това, за съжаление, не важи за всички бежанци.) Не изключвам възможността някой път това да се случи и по отношение на ЛГБТИ+ хората у нас. Само че, за да стане това, поводът едва ли би бил добър. Защото по правило най-вече големите трагедии ни карат да осъзнаем ценността на една или друга група хора.

Като споменах войната в Украйна обаче, тя беше повод за много източноевропейски страни да осъзнаят геополитическата си ориентация. Това е шанс някои хора от тези страни да разберат, че хомофобията и отричането на либерално-демократичните европейски ценности в немалка степен произхождат от пропутинската пропаганда. Руският патриарх например заяви, че Русия нападнала Украйна, за да спаси Донбас от гей прайдовете. Дано повече хомофоби и трансфоби у нас осъзнаят какви източници подхранват омразата им към ЛГБТИ+ хората.

Какво да правим с хомофобията – да я пратим в отпуска или да я уволним?

Да я принудим да напусне сама.

Хареса ли ви статията?

My Cart Close (×)

Твоята количка е празна
Към магазина