PROUD.bg стартира своята нова рубрика OUT @ work, в която чрез поредица от интервюта ще ви запознаем с ЛГБТ хора, открити за сексуалността и идентичността си на работното място. Анджелика Съмър задава важните въпроси, които вълнуват всеки от нас по повод разкриването в работна среда.
Здравей! Представи се на читателите на Huge.
Здравейте, казвам се Борислав Герасимов, на 43 години съм от България. Живея в Банкок, Тайланд.
С какви местоимения предпочиташ да се обръщаме към теб и как се идентифицираш?
Идентифицирам се като гей мъж и местоименията са ми ,,мъжките’’.
Какво работиш?
Работя в една неправителствена организация в Банкок, казва се Global Alliance Against Traffic in Women. Позицията ми е Communications and Advocacy Coordinator, което на български е нещо като координатор по комуникации и застъпничество.
Можеш ли да ни обясниш какво точно представлява твоята работа?
Занимавам се с много неща, но основно с дейности в сферата на комуникациите. Пиша текстове, които изразяват позицията на организацията по различни въпроси, може да са статии, включително пиша за медии, давам интервюта на журналисти…
На гей икони? (смеем се)
На гей икони винаги (смее се). … блогове, доклади, комуникации в сферата на политиките. Предаваме информация на ООН или други международни организации по темата за трафика и миграцията и обикновено аз подготвям тази информация. Като във всяко НПО, също така ръководя проекти, пиша проектопредложения за финансиране, отчети за донори… Другото, което правя е, че съм редактор на едно рецензирано списание, което се казва Anti-Trafficking Review, в което публикуваме статии по теми свързани с трафика на хора.
Как се чувстваш на работното си място като открит ЛГБТИ+ човек? Какви реакции срещаш от колегите от екипа си?
Чувствам се много добре. Първо, реакции не срещам. И мисля, че това е целта, към която се стремим. За мен никаква реакция е по-добре от хубава реакция. Не искам някой да разбере, че съм гей и да каже: ,,О! колко хубаво!’’. Най-добре да няма никаква реакция – и така е било винаги на сегашната ми работа.
Има ли и други открити ЛГБТИ+ колеги на работното ти място и каква е динамиката между тях и останалите ви колеги?
Ние сме феминистка организация и в нашия офис, доколкото знам няма лесбийки, но в борда на директорите ни, в широкия кръг хора, с които работим има много лесбийки. А сред мъжете, които работят в тази сфера – за правата на жените, мигрантите, жертвите на трафик, сексуалните работници – 90% от тях са гей.
Защо е важно да бъдеш ,,аут’’ на работното си място?
За всеки е различно. Разбирам хората, които казват ,,Моят сексуален живот си е моята работа, с колегите си работя и няма нужда да говоря за секс’’. Аз също не говоря с колегите си за секс, освен ако не е някоя закачка и обстановката е подходяща. За мен просто е важно да бъда себе си. Имам партньор в Тайланд от 6 години и е нормално да говоря за него.
Споделял ли си на колегите си за своя партньор?
Да, те го познават. В началото всичките ми колежки бяха сингъл и аз бях единственият човек в офиса, който имаше партньор и естествено че говорех за него. Най-обикновени неща като например какво сме правили през уикенда. А като разказваш такива неща, трябва или да си искрен, или да лъжеш. Та това е една от причините, поради които искам да съм открит – да мога спокойно да говоря за партньора си, който естествено е голяма част от живота ми. Прекарвам 8 часа на ден на работа, и 8 с него.
Има обаче много ЛГБТИ+ хора, които се страхуват и то с право да бъдат открити на работните си места – може да станат жертви на тормоз, лошо отношение и дори уволнени. Какво според теб трябва да се промени в България, за да могат повече ЛГБТИ хора да бъдат спокойно себе си в работен контекст?
Общественото мнение е страшно важно. Ако знаеш, че например 80% от хората в държавата нямат нищо против ЛГБТИ+ хората, няма значение от конкретното работно място, можеш да предположиш, че и колегите ти няма да имат против. Аз работя във феминистка организация, където се очаква, че хората са толерантни. Но други ЛГБТИ+ хора може да работят във фабрики, на полето, в държавни институции. И може би колегите им не са толкова приемащи. Но ако се знае, че цялото общество е по-толерантно, можеш да очакваш и че колегите са такива. Но как да стигнем до такава ситуация, където има голямо обществено приемане? Не знам. Друго нещо, което би помогнало е, ако повече фирми имат ясна политика на недискриминация и забрана на реч на омразата. В България работих 9 месеца в един кол център към международна технологична компания. Там не се чувствах спокоен по същия начин .
Не си се чувствал спокоен. Означава ли това, че си се сблъсквал с хомофобски реакции и какви са били те?
Не. Просто едно е когато си в НПО или феминистка организация, друго е ако отидеш в бизнес организация. Гледаш да си малко по-внимателен. Тази фирма имаше много ясна политика на недискриминация и още първите дни ни дадоха manual с инструкции. Това ми даде спокойствие, че ако някой нещо каже, ще мога да се оплача.
А случвало ли ти се е да се сблъскваш с хомофобски реакции?
Бях чул един от колегите ни да псува, беше псуване тип тия ,, Д**а, тия п****и!’’ и тогава се чудех дали да не докладвам.
Защо реши да не го докладваш?
Стори ми се като недостатъчно тежко ,,провинение’’, не беше насочено към мен или към някой конкретен човек и не знам дали думата не беше използвана просто като обида в момент на афект.
Каква е разликата да работиш в екип, който те дискриминира и екип, който те приема?
В кол центъра екипът не ме дискриминираше. Eдин-два месеца след като бяхме започнали така стана, че се бях напил с абсент.
Така стана, че се напи с абсент? (смеем се)
Добре де, напих се с абсент (смее се). Бяхме петима колеги. И явно… аз даже не го помня… съм към аутнал пред тях. И както слуховете вървят по-бързо от светлината, доста скоро и други колеги разбраха, че съм гей. Но дори и тогава не усетих никакво отрицателно отношение към себе си, никакви клюки. Доста бързо навлязох в материята, в работата… в смисъл, бях добър в работата и колегите ми идваха при мен за помощ. А, нали, не върви един ден да ми искаш помощ, а на другия ден да ме обиждаш. Донякъде това че помагах на колегите имаше някакво значение.
Това, което ти казваш е много ценно. Правилно ли те разбирам: когато един човек има качества и умения и квалификации в работата си и я върши добре, тогава сякаш сексуалната му ориентация остава на заден план и става по-важно това как допринася за работната среда.
Донякъде, да. Но все пак, това беше международна организация с ясни политики срещу дискриминацията, а колегите ми бяха основно млади хора – знаеш как е в кол център. Докато един строителен работник, например, може да има много качества, да е добър в работата си, но да не получи същото отношение. Всички трябва да получаваме достойно отношение, защото сме хора – независимо от това как се представяме в работата си. Та не казвам, че ако някой е дискриминиран на работа то е защото няма нужните качества.
Финалът ми е закачлив. Гатанка. Какво да правим с хомофобията – да я пратим в отпуска или да я уволним?
Да я уволним, разбира се, и да я уволним дисциплинарно така че да няма право на заплата и социални помощи!

