OUT at work с Ева Макинай

PROUD.bg представя своята рубрика OUT @ work, в която чрез поредица от интервюта ще ви запознаем с ЛГБТ хора, открити за сексуалността и идентичността си на работното място.

 
BHK Banner
 

Здравей! Представи се на читателите на PROUD.bg

Здравейте, казвам се Ева Макинай и съм наполовина португалка, наполовина люксембургчанка. На 24 години съм и съм индустриален инженер по образование. Имам партньорка – с нея сме заедно повече от 7 невероятни години. Запознахме в гимназията, та можете да ни наречете high school sweethearts. (смее се)

С гордост мога да кажа, че съм част от щастливците в общността, защото семейството ми ме подкрепя напълно, дори баба ми, която е супер религиозна, така че за щастие не ми се е налагало да се крия. Майка ми всъщност беше тази, която ме попита дали съм гей, преди аз самата да се сетя за този въпрос. Ценя тази житейска възможност, която ми е дадена, за да мога да се боря за онези, които нямат този късмет. Възприемам това като свой дълг или задължение, а не като право.

С какви местоимения предпочиташ да се обръщаме към теб и как се идентифицираш?

Бих искал да се обръщат към мен с тя/те. Идентифицирам се като жена, но в известен смисъл и като небинарна. Не смятам, че женствеността разказва цялата ми история, но и не съм се отърсила напълно от нея. Може да звучи клиширано, но честно казано, не обичам етикетите, тъй като смятам, че всички сме уникални по свой собствен начин.

Какво работиш?

От близо шест месеца съм Специалист обработка на щети в Accenture, а скоро след като започнах работа тук, се присъединих и към екипа за приобщаване и многообразие.

Как се чувстваш на работното си място като открит ЛГБТИ+ човек?

Макар да съм наясно, че всеки споделя различна гледна точка и някои може да не са съгласни с начина ми на живот като цяло (по каквато и да е причина – културна, религиозна, лична), аз се чувствам в безопасност на работното си място, защото знам, че съм защитена по някакъв начин. Искам да вярвам във факта, че ако се чувствам некомфортно в дадена ситуация, компанията ще ми помогне и ще ме подкрепи.

Какви реакции срещаш от колегите от екипа си?

Това е трудно. Аз не се “разкривам” пред хората, както може да се очаква. Наистина не казвам неща от сорта на “Хей, има нещо, което трябва да ви кажа, аз съм гей”… Вярвам, че щом хетеросексуалните хора не трябва да се разкриват, значи и ние не трябва. Правя го толкова плавно и непринудено, че и колегите го приемат като нещо естествено. Говоря за приятелката си или я представям на колегите си в работата по непринуден начин, както би направил всеки хетеросексуален човек, и това кара хората да го чувстват като нещо естествено, а не като нещо ограничено или неловко. Не бива да се чувстваме така, сякаш правим нещо нередно, и да ходим на пръсти, за да не предизвикваме недоволството на другите.

Защо е важно да бъдеш ,,аут’’ на работното си място?

Вярвам, че всеки трябва да прави това, с което се чувства комфортно. В известен смисъл също така смятам, че е важно човек да не крие самоличността си, защото в края на краищата имаме само един живот, така че защо да го прекарваме в криене? Не е нужно да угаждаме на никого, освен на себе си, така че ако се чувствате в безопасност, просто живейте живота си по начина, по който се чувствате комфортно със себе си.

Сблъсквала ли си се някога с хомофобия на работното си място и как си постъпвала?

Не бих казала, че не съм се сблъсквала с директна хомофобия към мен или към някого, на когото съм била свидетел, но мисля, че хората все пак могат да се научат да бъдат по-добри и да се замислят два пъти, преди да кажат стереотипна шега или коментар. В крайна сметка никой не обича да му се подиграват, дори и да е на шега.

Въпреки това има много ЛГБТИ хора, които се страхуват, и с право, да бъдат разкрити на работното си място – те могат да станат жертви на тормоз, лошо отношение и дори уволнение.

Какво, според теб, трябва да се промени в България, за да могат повече ЛГБТИ хора спокойно да бъдат себе си в работен контекст?

България трябва да върви в крак с времето и да наложи веднъж завинаги равни права. Утвърждаването на равните права не засяга никакви привилегии или права от страна на останалата част от населението, но засяга начина, по който хората мислят и действат. Нормализирайки нещо, то измества хората постепенно да го приемат, независимо дали вярват в него, или не. Ако нещо остане забранено, то си остава неправилно. И в момента, за съжаление, в България на много места се казва, че да си гей  е погрешно.

Има ли други открито ЛГБТИ колеги на работното ти място и каква е динамиката между тях и останалите?

Със сигурност има и други ЛГБТИ колеги, имам предвид, че сме практически навсякъде, но смятам, че хората все още са малко консервативни в това да бъдат напълно себе си, защото така ги е формирало обществото. Въпреки това бих казал, че динамиката е по-скоро положителна.

Какво да правим с хомофобията – да я изпратим в отпуск или да я уволним?

Фобията е неконтролируем, ирационален и траен страх от определен обект, ситуация или дейност. Хората не трябва да се страхуват от нас, ние не правим нищо лошо. Вярвам, че трябва да има последствия от хомофобията (тя е недопустима, на работа или извън нея), но също така смятам, че образованието трябва да бъде дълбоко ангажирано в процеса. Някои хора се страхуват от това, което не могат да разберат. Така че вместо да продължаваме цикъла, можем да го спрем и да го обърнем. Всеки може да бъде научен да обича, научен да приема, научен на толерантност.

Хареса ли ви статията?