PROUD.bg стартира своята нова рубрика OUT @ work, в която чрез поредица от интервюта ще ви запознаем с ЛГБТ хора, открити за сексуалността и идентичността си на работното място. Анджелика Съмър задава важните въпроси, които вълнуват всеки от нас по повод разкриването в работна среда.
Здравей! Представи се на читателите на Huge.
Казвам се Тодор, на 42 години. Зодия Риби, с неясен асцендент, защото майка ми дава конфликтиращи сведения по темата. В малкото свободно време се опитвам да програмирам собствена игра, да наваксам със списъка си от книги за четене (в момента съм преполовил Sapiens: A Brief History of Humankind от Yuval Noah Harari, но ме чакат още 193 заглавия), и заедно с моя партньор да забъркаме някой вкусен експеримент в кухнята по рецепта от ТикТок. След последните няколко катастрофално скучни сезона, спрях да гледам RuPaul Drag Race, но се наслаждавам на случващото се в българската драг сцена.
Всъщност аз не съм съвсем непознат на читателите на Huge.bg, защото вече имам две статии публикувани тук. Особено горд съм със статията си “18 ноември е STEM Pride Day 2020”, тъй като тя разказва за ключовия принос на ЛГБТИ+ хората към всичко хубаво, което се случва в модерното ни ежедневие. Даже и за мен, като член на ЛГБТИ+ общността, беше изненада да науча, че съществуването на всеки един модерен чип – от мъника в пералнята, до чудовищата в облачните сървъри на Амазон, дължи съществуването си на работата на една транс жена – Лин Конуей, чийто живот е изключително интересен и заради приноса й към модерната електроника, и поради перипетиите, през които е преминала като транс човек.
С какви местоимения предпочиташ да се обръщаме към теб и как се идентифицираш?
Като цис гей мъж използвам местоимението „той“.
Какво работиш?
Работя като автор на техническа документация в една от големите софтуерни фирми в България – Прогрес. Което, като професия, е на пресечната точка между страстта ми към програмирането, любовта ми към английския език и жаждата ми да разказвам истории и да обучавам.
Фирмата, в която работя, е силно социално ангажирана, със страхотни колеги и интересни продукти, така че – заповядайте при нас – постоянно имаме отворени позиции.
Как се чувстваш на работното си място като открит ЛГБТИ+ човек? Какви реакции срещаш от колегите от екипа си?
Всъщност аз не се приемам за съвсем открит на работата си, тъй като това е невъзможно във фирма с 2000 човека персонал с офиси в 20 държави.
Най-впечатляващата реакция, която съм срещал, беше от една от старшите мениджъри във фирмата, с която обсъждахме създаването на ЛГБТИ+ – фокусирано ERG. Тогава за пръв път събрах смелост да произнеса ,,страшните” думи ,,as a gay man” в професионална среда пред някой, за който не знаех предварително, че е част от ЛГБТИ+ общността, и да си призная, вътрешно бях на ръба на нервната криза докато казвах думите. Нейната реакция беше най-страхотното нещо което можеше да се случи, а именно – никаква. За пръв път в живота ми това да съм гей беше толкова обикновено и неинтересно за отсрещната страна, че да бъде подминато в полза на служебния проблем, който обсъждахме. Което беше знак за абсолютното приемане, и да – хареса ми. Иначе колегите в моя екип знаят, просто един ден им споменах, че имам партньор. Хората продължиха разговора като използват мъжки местоимения за него и това е. Не съм забелязал това, че съм гей да е повлияло по някакъв начин на кариерата ми, напротив – срещал съм съм съдействие от мениджърите си даже преди да се осъзная и възприема като гей мъж.
Спомена ЛГБТИ+ – фокусирано ERG? Какво е ERG и какви дейности развивате там?
ERG е съкращение от Employee Resource Group, и накратко представлява сдружение от служители, обединени по някакъв споделен признак, което им помага професионално, и когато трябва, спомага в разговора между тази група хора и мениджмънта на фирмата.
Първото по-съществено нещо което направихме, е да поканим открит транс човек, който да ни разкаже от първо лице проблемите, с които транс хората се сблъскват на работното място. Непрекъснато работим с различни отдели в компанията, за да подсигурим, че процеси като наемане на работа, кариерно развитие, социални придобивки и публична комуникация отговарят на нуждите на ЛГБТИ+ служителите.
Горд съм, че благодарение на нашето ERG, Прогрес беше първата, а мисля и единствена, компания в България, която публично осъди атаката върху Рейнбоу Хъб и дари съществена сума за възстановяването му.
Случвало ли ти се е да се сблъскваш с хомофобия на работното си място и какво стана тогава?
Не и в Прогрес. В предишната ми фирма ситуацията беше ад. Поради неизвестни за мен причини, много от хората, които срещам, не се досещат, че съм гей и съвсем сърдечно ми разказват каквото им е на сърце. Един от тогавашните колеги ми каза, че според него ,,всички гейове трябва да бъдат заточени на един остров и да ги изолираме да не пречат на българите”. Същият колега считаше себе си за супер отворен и милостив човек, защото ,,решението’’ му на ,,гейския въпрос” не включваше, както той подчерта, убийство на гей хората. Върхът в тази фирма беше, когато, докато обядвахме, друг колега небрежно каза, че според него ,,всички гейове трябва да бъдат кастрирани” (вече не помня с какво това щеше да помогне). Помня, че тогава станах, отидох в тоалетната, заключих вратата и се разревах, докато биех стената с юмруци, за да излея гнева и безпомощността си.
От една страна, тези случки ме накараха да стоя с години ,,в гардероба”, но от друга – те ме накараха да участвам във формирането на ЛГБТИ+ ERG в Прогрес, защото исках да направя всичко възможно подобно нещо да не се случи на други хора.
Каква е разликата да работиш в екип, който те дискриминира и екип, който те приема?
Огромна. Когато се криех, съществена част от съзнанието ми беше заета да мисля всяка дума и всеки жест дали няма да ме ,,издадат”. Помня, че съм се страхувал как ходя, как се обличам, дали няма да оставя телефона на звук и да се чуе Grindr. Защо колегите биха знаели какъв е звукът на Grindr не ми беше ясно, но на страха очите са големи. Само че човешкият мозък има ограничен капацитет, и ако си зает да мислиш за това, не ти стига акъл да мислиш за работа.
Сега цялото ми съзнание е заето на 100% с проблемите на работата ми. Мога да си облека розова тениска и да си лепна ,,Любовта побеждава омразата” стикер на лаптопа без да го мисля. Впрочем, този стикер, който беше хит на Прайд 2021, го създаде колега, а аз поех отпечатването. И, разбира се, сега свободно мога да разправям най-пикантните вицове с гей персонажи, защото считам, че е важно човек да може се надсмее над недостатъците си и над обществените предразсъдъци.
Защо е важно да бъдеш ,,аут’’ на работното си място?
Първо, да си в гардероба е един изключителен, постоянен, огромен стрес. В професионален план, хората под постоянен стрес не могат да мислят, не са креативни, уморяват се лесно, взимат грешни решения. И разбира се, това е прекият път към бърнаута, депресията и алкохолизма. Както вече казах, да си открит, позволява да се съсредоточиш на 100% върху работата си и да и дадеш 100% от уменията си.
Нещо повече, в професионален контекст, сексуалността или половата идентичност на човек е малка част от него, но тя е неделима част. Колкото и една организация да е меритократична, няма как човек да остави част от себе си вкъщи – ние винаги сме на работа с цялата си душа. И, колкото и да е клише, че IT бизнесът е за вълци-единаци, истината е, че модерната софтуерна индустрия е силно колективна, където десетки или стотици души от различни дисциплини работят заедно. И точно тази дума, заедно, е ключова.
Когато човек крие съществена част от себе си, той не може да бъде на 100% част от колектива си. Винаги ще бъде леко настрани, за да е по-лесно да скрие това, което не иска да бъде научено. А няма как да не си настрани, когато докато колегите говорят ентусиазирано как са прекарали уикенда със семейството и децата, ти си мислиш: ,,Имах най-невероятното изживяване с партньора си и умирам да разкажа всеки детайл обаче не мога да го кажа, защото ще разкрия че съм гей. Дали да кажа че бях с ,,жена си’’? Или просто да си замълча и да кажа, че съм спал цял уикенд?” И така, с премълчаване тук, леко полъгване там, човек изгражда стена между себе си и колегите си, която му позволява да запази тайната си.
Според мен ситуацията е особено тежка за мениджърите. Един мениджър трябва да е сърцето на екипа си. За да се случи това, мениджърът трябва да демонстрира честност и лоялност към екипа си. А как може човек да е честен, когато крие нещо съществено? Как хората да имат доверие на мениджър, който не е честен с тях? Това е оксиморон – невъзможно е.
И разбира се, всеки “аут” човек на работа позволява на колегите си да си зададат въпросите които ги вълнуват и така помага да се нормализира съществуването на ЛГБТИ+ хората и съответно помага на повече хора да се разкрият. Също така всеки аут човек служи и за ролеви модел. Като човек който слуша метъл и е инженер по душа и образование, много силно усещах липсата на гей-метълисти (да ни е жив и здрав Роб Халфорд) и гей-инженери/програмисти с които да се идентифицирам.
Има обаче много ЛГБТИ хора, които се страхуват и то с право да бъдат открити на работните си места – може да станат жертви на тормоз, лошо отношение и дори уволнени. Какво според теб трябва да се промени в България, за да могат повече ЛГБТИ+ хора да бъдат спокойно себе си в работен контекст?
,,Slow and steady wins the race”. Не мисля, че има едно ултимативно действие, което с магическа пръчка ще разреши проблемите. По-скоро трябва постоянно повече хора да се заявяваме като част от ЛГБТИ+ общността. Така ще спомагаме повече хора да престанат да го приемат за необичайно, съответно – страшно, и ще става по-лесно за следващите които се разкриват.
Това го виждам по себе си. За мен беше силно изненадващо да науча, че небинарните хора съществуват и дълго време подсъзнателно не го приемах. Докато не се запознах с няколко небинарни хора, поприказвахме си, те ми разказаха как функционира света за тях, и хоп – нещата се наместиха в главата ми. За това за мен е ключово просто да общуваме с колегите, родителите, приятелите, съседите, да ги изслушваме, да сме търпеливи с тях и да им помагаме да преодолеят предразсъдъците си. Да, скучно е, неблагодарна работа е, иска ми се хората просто да знаят, но не е така и ние трябва да изберем дали да мрънкаме или да образоваме.
Има ли и други открити ЛГБТИ+ колеги на работното ти място и каква е динамиката между тях и останалите ви колеги?
Да, има, и доколкото сме говорили, са приети в екипите си, и се радват на страхотно професионално уважение.
Какво да правим с хомофобията – да я пратим в отпуска или да я уволним?
Преди години ми попадна един мийм, в който на Кърт Вонегът се приписва че е казал следното: ,,Попитали една жена преживяла Холокоста, какво е научила, и тя отговорила: 10% от населението е жестоко, независимо от всичко, 10% са милостиви, независимо от всичко, и останалите 80% могат да бъдат склонени към всяка от тези посоки.”
Съгласен съм с тази гледна точка. Животът ме е научил, че хората, които те мразят или просто не са съгласни с теб, все ще намерят причина да те мразят и да не са съгласни с теб, независимо какво правиш или не правиш. Затова игнорирам тези хора и се стремя да убедя останалите 80%.
Настоящият материал е създаден в рамките на проект „Икономическо овластяване“ на фондация „Билитис“ и фондация „Глас“. Цялата отговорност за съдържанието се носи от неговите автори и не отразява непременно позициите на NEF или на партньорските фондации.
