Santiago, Diamond boy, кой всъщност седи зад тези артистични превъплъщения? Разкажи ни личната си история отвъд това, което хората виждат за теб в социалните мрежи?
Зад тези артистични превъплъщения стои Иво от София, филолог, полиглот и специалист по семиотика по професия, също журналист, репортер и кино/ТВ критик. Чисто емоционално – киноман и fashionista, но и танцьор, фотограф, плувец, бегач, меломан, вегетарианец и защитник на правата на животните, тиктокър, андрогин, гей мъж… Имам много таланти, интереси, страсти, рамкирането никога не ми се е отдавало, а да се определя с няколко думи ми е невъзможно.
Андрогинност в съвършената си форма, когато балансът е 50 на 50.
Колкото до втория въпрос, мисля, че в годините, хората са виждали части от всичко изброено и в социалните мрежи, тъй като аз не използвам маски, не следя алгоритми, нямам стратегии, показвам това, което усещам, когато го усещам и както го усещам, затова и никога няма да бъда инфлуенсър, не ставам за рекламиране на ваучери, заведения и хазартни дейности.
И все пак, има ли нещо около визията ти или същността ти, което не става ясно за хората?
Да, за жалост, понятието за андрогинност е много сложно за българите, дори за близките ми приятели, вероятно заради почитта към стереотипите у нас. Андрогинност е комбинация от мъжествени и женствени черти, както в модата и стила, така и в битовите аспекти, всеки се ражда с нея, но малцина я развиват.
Андрогинност със силен женски превес, обичам да пътувам така, тук съм при Гъбите на Севиля.
Терминът идва от митични същества в гръцката митология, наречени андрогини, всъщност, това били първите хора, съчетавали и двата пола, затова били много силни, почти равни на боговете. Разбира се, това не се харесвало на боговете, затова, за да отнемат силата им, те разделили телата им на две части, създавайки мъжът и жената. Поотделно, те са слаби, но възвръщат силата си, щом се обединят, оттам идва и търсенето на идеалната половинка.
Андрогинност не е равно на хомосексуалност, няма общо с драг културата или с транс хората, това е едно по-високо функциониране на индивида и приемането му в неговата цялост.
Къде е границата между Иво и тези превъплъщения?
Границата е размита, усещането за андрогинност е част от мен във всеки аспект от живота ми, артистичността ми още повече, изкуството е моята голяма любов, мъж никога не би могъл да заеме мястото му.
Андрогинност със силен мъжки превес. Червеното е любимият ми цвят.
Как започна да се изразяваш така през модата? Как реагираха близките ти?
Ще започна с втория въпрос. Близките ми, откъм семейство, са объркани, милите, точно свикнаха с мисълта, че съм гей, а сега трябва да учат и що е то андрогин, да не говорим за колегите ми, а и за част от приятелите ми. И тях, като широката маса, ги бърка как едновременно съм шампион по танци със 17 сантиметрови токчета, но сменям сам крушките вкъщи, мога да ползват отвертка, и да нося сам над 50 килограма на гърба си, дори близките ти, искат да те рамкират, просто защото така е по-лесно. Също и се притесняват за мен, и не мога да кажа, че е безпочвено, страната ни не е сигурно място за човек като мен, но всички, до един, ме подкрепят, виждат, че себеизразяването е моето щастие.
Модата често е игра за мен, тук съм на испанския площад в Севиля (Plaza de España), отличен пример за регионална архитектура, така че и моят тоалет беше от тази епоха (основно 1830-1880).
Колкото до първия въпрос, беше много бавен процес, трябваха ми години за да се престраша да експериментирам, а после още няколко за да инкорпорирам всички аспекти на стила ми, но и да осъзная какво е допустимо за човек като мен в модно отношение, когато осъзнах, че отговорът е, че всичко е позволено, достигнах своята нирвана.
Работиш в голяма международна компания в София, IBM, ако трябва да сме точни. Какви реакции предизвиква артистичният ти външен вид в често “сивата” корпоративна среда?
Реакциите са смесени и това е нормално, средата там наистина сивее, силно корпоративна е, а аз съм в офис-сграда с над 2000 души, така че бих казал, че шокът беше голям, дори не съм сигурен, че е напълно отшумял.
За щастие, обаче, винаги съм имал подкрепата на ръководството, които съдят по качества и по умения, не по външен вид. IBM са световен лидер, защото на новатори не само в бизнеса, осъзнават, че служителите им са по-ефикасни, ако се чувстват спокойни и свободни да изразяват себе си, и опитват да осигурят среда за всички, а не само за отбрани хора.
На едно от събитията, които организирахме с колегите от бизнес групата Voices+ от IBM.
От около година съм лидер в бизнес групата Voices+, с тях работим за по-толерантна и приятна среда за всички служители, защото не всеки има моята смелост, така че с колегите (които са част от тази група) се борим за бъдеще, в което да не се налага да я притежаваш за да бъдеш себе си.
Ти си репортер за Star Reporters. Каква е работата ти и там и кое интервю няма никога да забравиш?
Работих около година и половина за „Биограф“, написах доста успешни статии и рецензии за списанието, към края на работата ми с тях, Боби ме потърси и ми предложа да взимам интервюта за неговия сайт, в писмена форма, но чрез телефонни разговори, както и да пиша статии за поп културата у нас, за жалост, сайтът му отстъпи място на изцяло видео съдържание, но докато беше активен, направих доста любопитни неща за него.
Отделно, вече 5 години колаборирам със Star Reporters, като репортер за София Прайд, много съм доволен от общата ни работа, Боби вижда качествата ми и ми гласува пълно доверие.
Преди поредния репортаж за Star Reporters (София Прайд 2024)
Колкото до любимо интервю, макар и да съм интервюирал адски много звезди на Прайда, най-добрите бяха тези за сайта, двата фаворита са певецът Илиян и Кристиан Кирилов (който, подобно на мен, се занимава с десетки неща, така че не знам как да го определя с една дума), и с двамата говорихме 3-4 часа по телефона, беше сложно да синтезирам тези разговори за писмено интервю, дори запазих някои неща за себе си, определено ми дадоха много, явно и аз на тях, защото след това ме последваха в Instagram.
Не мога да не те попитам, все пак живеем в България, където на всяка различност и цветност се гледа подозрително. Ти вече спомена за някои трудности, но срещал ли си директни обиди и език на омраза, онлайн и офлайн?
Да, и то постоянно, може би не чак ежедневно, но със сигурност ежеседмично. И не само вербално, преди година и половина ме ступаха пред дискотека в Студентски град, самите побойници ми казаха, че е единствено и само заради визията ми, уточнявам, защото винаги има дървени философи, които отричат това да е фактор. Дълго време се срамувах от тази случка, дори не знам защо. Това, което най ме заболя не беше физическата част, а изречението на тартора им: „Нямаме нищо против гейове, които са нормални, а само против такива като теб, които парадират и се натрапват“. Омръзна ми да обяснявам, че външният ми вид е себеизразяване, а не пропаганда, защо това е ясно, ако си облечен с екип на футболен отбор (макар че там реално има нюанси на пропаганда), но не и ако носиш тюл и токчета…
Тоалетът, заради който бях ступан в Студентски град.
Въпреки случката, само 3 дни по-късно, отново бях с токчета и тюл в същата дискотека, страхът няма място в моя живот, но аз имам силно развита емоционална интелигентност, както много здрава психика, затова се чувствам длъжен да се боря за всички, които не са като мен.
Последните години, все по-често, момчета и момичета идват при мен, в заведения или по улицата, и ми благодарят, че им давам кураж, не мога да опиша какво изпитвам в такива моменти.
Вече обсъдихме колко е шарен твоят стил, и как за теб няма граници, но може ли да те видим в черни дрехи, диагоналка и кецове Баленсиага?
Ако трябва да отговоря за отделните компоненти: в черни дрехи – да, с кецове на Баленсиага също (не непременно в комбинация), но с диагоналка никога, има модни престъпления, които заслужават затвор, и към които дори аз не посягам.
Представата за мъжка визия в черно за едно диамантено момче.
Ако трябва да отговоря на въпроса от гледна точка на това, че този стил е нещо като униформа за много младежи – никога, нито тази, нито други масови трендове, моят стил винаги ще бъда уникален в пълния смисъл на думата – без дубликати. Моята версия на този тоалет би била черно кожено (еко кожа) яке с капси и пънк аксесоари.
За какво мечтае едно диамантено момче днес?
За свят, в който да не е нужно да си смел, за да бъдеш себе си. И за свят, в който животните да бъдат почитани и уважавани.
