PROUD.bg стартира своята нова рубрика OUT @ work, в която чрез поредица от интервюта ще ви запознаем с ЛГБТ хора, открити за сексуалността и идентичността си на работното място. Анджелика Съмър задава важните въпроси, които вълнуват всеки от нас по повод разкриването в работна среда.
Здравей! Представи се на читателите на PROUD.
Господин… (смее се) Иван, учител по математика на 31 години.
Започна много сериозно с ,,господин’’! С какви местоимения предпочиташ да се обръщаме към теб и как се идентифицираш?
С ,,той’’, идентифицирам се като хомосексуален мъж.
Каза, че си учител по математика. Можеш ли да пресметнеш какъв е рискът да си аут на работа като учител?
Ще ми трябват много данни, за да го пресметнем (Смее се).
За съжаление, данните с които разполагаме за 2022 г. според един архив, който изготвихме съвместно с Феминистка библиотека сочат, че имаше над 15 атаки. Имаше и случай, когато ученик в Пловдив нападна друг ученик заради това че гласът му бил като ,,на гей’’.
Такава агресия не съм срещал. Трябва да отворя скоба, че училищата, в които работя има по-скоро разбиране към деца с по-различна сексуална ориентация. Те са малки и не говорят по начина, по който ние си го говорим. Но е имало случай и в едното и в другото училище, когато дете каже, че е гей, от останалите не следва някаква агресивна реакция или тормоз, а по-скоро някакви въпроси и оттам нататък всичко е нормално. Има едно, може би пренебрежение от страна на учителите (,,А, той сигурно е във фаза, ще му мине!’’), но те не го показват по никакъв начин и нямат негативно отношение към детето. Например, децата се обиждат на ,,п***л’’. Някои от тях имат доста негативно мнение и стереотипно отношение към роми. Независимо дали говорят в контекста на ЛГБТИ+ или на различни етнически групи, когато чуя нещо такова по-скоро гледам да реагирам.
Успяваш ли с тях да стигнеш до разбирането, че думите употребени по този начин могат да носят вреди?
Да, но според мен за тях е трудно, защото те реално не са срещали такива хора на живо. Като ги питам срещали ли са роми, и те отвръщат, че не са срещали. Имаше дете в 5 или 6 клас, което беше нарисувало свастика на контролното по математика. И аз го попитах, знаеш ли какъв знак е това и то каза, да, свастиката на Хитлер. И аз го попитах, а ти знаеш ли, че аз съм евреин. Той ме погледна и замръзна. И казах, че няма нищо лошо и исках да поговорим за това. Проведохме разговор и с родителите, не с идеята да се скарам, а да дам сигнал, че има нужда да се поговори с това дете. Случвало се е и в IT кабинета да излезе гей порно като предложение в браузъра. И оттам почва едно кикотене, че е гнусно и как може такова нещо, но аз гледам да проведа разговор. Това е доста дълъг процес. Опитвам да подходя с разбиране и въобще не го приемам лично, защото за мен няма смисъл от това.
Как се чувстваш на работното си място като открит ЛГБТИ човек? Каква е динамиката между теб и колегите?
Това е много интересен въпрос, защото никога не съм криел какъв съм и че имам съпруг, но не съм и го заявявал. Ако някой ме попита, винаги си казвам. Ако някой не ме попита, не си казвам. Имаше случай около прайда, реших да напиша пост във фейсбук, който беше в подкрепа на прайда и оттам се разду между родителите. Имах разговор с класа, на който съм класен и им казах, защото те много са ме питали за моята съпруга, а аз никога не съм казвал, че нямам съпруга, но тогава им казах, че имам съпруг. Тогава го заявих гласно, без да са ме попитали. В момента съм сигурен, че има колеги в училище, които не предполагат, че имам съпруг.
Може би след това интервю (смее се)
Да! Имаше случка по време на пандемията. Често си правим happy hour и на единия happy hour, тъй като се бяха събрали повече учителки се породи темата за свекървите. Тогава ги попитах, като имам съпруг, каква е майката на моя съпруг. И оттам се разви доста интересен разговор. Това беше случка, в която имаше директен въпрос към мен и аз не го скрих. Но не съм от хората, които казват директно: Здравейте, имам съпруг!
Все пак си пресметнал риска правилно. Има ли и други открити ЛГБТИ+ колеги на работното ти място?
Знам, че има, но не знам дали са открити. За мен това е нормално.
Случвало ли се е децата да те питат допълнителни неща за личния ти живот? Какво правиш в такива моменти?
Вече им казвам като ме питат, но в началото, не бях изчислил риска. За мен по-голямото притеснение беше как ще реагират родителите. Като бях в новото училище, при първоначалните въпроси, които ми задаваха за моята ,,съпруга’’ бях казал, че няма да обсъждам личния си живот с тях и точка.
Защо според теб е важно да бъдеш ,,аут’’ на работното си място?
Въпросът е не защо да съм аут някъде. За мене аз съм си такъв и не е нещо, което трябва да се крие. Осъзнавам, че вероятно на местата, на които работя хората са по-склонни да го приемат и да не стане проблем. За мене е нещо съвсем нормално, което трябва да си е така. Ето, някой се е оженил, отива в учителската, носи баница, роди му се дете и черпи с баница.
Оставам с впечатлението, че в тази среда, ако покажеш, че си хетеросексуален то се случва много между другото, а ако покажеш, че не си, то се превръща в събитие.
Да, но за мен това не е вярно само за работа или училище. Дори като си в трамвая, като погледнеш един мъж, не си казваш: Това е гей. Светът е така устроен и е много бинарен, имаш мъж, жена, точка. И хората така по-лесно си обясняват нещата около тях. А и като става дума за училище или детска градина, винаги се говори за ,,мама’’ и за ,,тате’’ и това са важни теми. Но имаш и вече семейства с две жени и двама мъже или сам родител мъж или жена. Опитвам да го разгледам не само като проблем на сексуалността, а някак по-генерално. Сигурно така се успокоявам и си обяснявам нещата по-лесно.
Ти си учител сякаш само по математика, но и учител по приемане и емпатия? Даваш ли си сметка каква роля играеш за тези деца?
За мен това е много важно. Неведнъж ми се е случвал да има агресия в часовете ми. Имаше игра – състезание в час по математика, толкова се развълнуваха, че се скараха и се сбиха. В следващия час това, което направих, беше, че 40 минути им пуснах едно видео, където участниците седят един срещу друг, Симеон Василев от GLAS също участва. Пуснах им да го гледат. После пуснах още две видеа от глeдната точка на един ученик, който тормози някого през какво преминава. След това ги оставих 4 минути да се гледат един друг, но да седнат срещу човек, с когото са се обиждали през последния един месец или не са работили добре заедно. Идеята беше да се гледат. Половината се разреваха и после идваха да ми благодарят, че съм го направил. Осъзнавам, че има още много път да се извърви, това е само едно малко нещо, което се е случило. То ги провокирало. Но за да може да остане в тях, трябва да се случат и други неща. Въпросът е, че те не осъзнават много от нещата.
Спомних си за две неща едновременно. Едното е методът на Джейкъб Морено психодрама и пърформънса на Марина Абрамович в MOMA. И поsле си представих как на всички български психодраматисти в момента им потича сълза от умeление, докато те четат. Но сега сериозно: Не е ли това, за което говориш да има превенция, семинари, обучения?
От моя опит виждам, че основният проблем е, че тези деца не са виждали гей човек, не са седнали да си говорят с него или не са виждали роми.
Или гей роми…
Те нямат досег до такива хора. Едно е аз да говоря с децата: през какви трудности преминават хората с увреждания? Какво означава един човек с инвалидна количка да влезе в училище? Друго е те да си поговорят с такъв човек и да го видят. Липсва емпатия. Всичко е сведено до теоретични неща. Аз затова не съм много фен на обученията и семинарите. Например, за агресия срещу гей хора: такава е статиската и пр. Особено ако се раздават брошури. Не съм съвсем сигурен какъв ефект има. Затова това да съм аут е също възможност за тези хора да видят, че не ям хора, нямам зоологическа градина. И аз два дни преди да ми изпратят заплатата съм на червено, и аз плащам данъци и за готвя.
Как би отговорил на изтърканата опорка, че гей, особено мъж, който е учител ,,покварява’’ умовете и индоктринира в ,,джендър идеология’’?
Винаги като някой ме пита това нещо, казвам: Добре, след като има толкова много учителки жени, защо те не налитат на всички момчета? И как решихте, че щом е мъж ще налита на всички момчета? Това е винаги насрещният ми въпрос.
Има много хора, които работят в български училища и не са аут и се страхуват.
Какво според теб трябва да се промени в България, за да могат повече ЛГБТИ+ хора да бъдат спокойно себе си в работен контекст?
Бих насърчил хората да помислят дали рискът е в тяхната глава или е реален риск. Оказа се, че в моя случай на родителите не им пукаше. Другото нещо е, че това е много дълъг процес. Напълно ще разбера някой, ако го е страх. Даже с моя съпруг се чудим дали да си тръгнем и дали да не заминем. На кръстопът сме. Опитвам се да изчисля риска.
Какво е усещането да работиш в екип, който те приема?
Дори не става въпрос за това. Аз дори не се чувствам като гей учител там, а като професионалист – имам някакви задължения и трябва да ги свърша.
Това значи ли, че уменията на един учител, старанието и мотивацията, работата която човек върши излизат на преден план, а на заден план остава другото?
Ако училището е една професионална институция, държи на учителите си и кадрите си, а родителите – на качеството, всичко друго няма значение. Дали съм решил да се боядисам в зелено или отида с обеца на училище, не би трябвало да играе роля. Веднъж човекът на едо интервю ми каза: ,,По-хубаво си махни обеците.’’ Това не би трябвало да е проблем.
Нека да те провокирам: ако аз отида така облечен – с моя стил, в някое българско училище и ако ти отидеш да преподаваш, най-вероятно реакциите ще са различни?
От една страна е така, от друга зависи в кое училище си. За мен тук има стереотипи към учителите. Ако отидеш така облечен и си учител по рисуване, няма да има проблем. Ако трябва да преподаваш химия в 9 клас, ще има много голям проблем. Аз ходя с чанта-бананка и развързани кецове и с риза и тениска, която е разкопчана. Доста неформално ходя облечен, това пак е въпрос на правилата в институцията. Няма да отида с гащи и джапанки.
Давам ти математическа задача. Какво да направим с уравнение, в което има хомофобия? Как да го решим? (Смее се)
Ако кажа ,,Аз имам една мечта’’ как ще прозвучи? На мен много ми се иска да се опитаме повече хората от общността да си решим проблемите. Винаги някой ни напада и нещо се случва, сигурен съм, че се случват и хубави неща. Иска ми се тази общност, която сме, да се опитаме да си го разрешим. Имаме нужда от подкрепа от други хора, но ние трябва сме двигателите на всичко това. Затова за мен е важно повече хора са аут. Не е нужно да вървиш по улицата и да махаш: ,,Аз съм гей!’’, но всичко друго е, общо взето, политика. Някой се прихваща към теб, защото има изгода, но аз не знам след 2-3 години къде ще е този човек. Всички говорим за права на човека, но не знам след 2 години какво ще стане. Уж имаме застъпници на общността от отвън, но според мен целият капацитет, който имаме (а имаме много способни хора) трябва да впрегнем, за да го решим. Хомофобия винаги ще има. Преди време бях написал пост, че освен съм гей, съм с двойно гражданство, отделно съм с еврейски произход…
Ти си любимецът на Луковмарш, best of both worlds!
Да! Идеята е, че попадаш винаги по някакъв признак в маргинализирана група. И винаги мнозинството гледа своя интерес, а другите от малцинството – никой не се интересува от тях. Лично аз не искам хората да не са хомофоби, искам просто да не ми налагат тяхното мнение.
Настоящият материал е създаден в рамките на проект „Икономическо овластяване“ на фондация „Билитис“ и фондация „Глас“. Цялата отговорност за съдържанието се носи от неговите автори и не отразява непременно позициите на NEF или на партньорските фондации.
