“Клубът на купувачите от Далас” (Dallas Buyers Club) разказва историята на Рон Уудроф – жител на Тексас, който научава, че е болен от СПИН в средата на 80-те години на миналия век. Това са години, през които заболяването все още е пълна мистерия и не е открита правилната комбинация от лекарства, които да удължават живота на болните. Рон не само отказва да приеме плашещата смъртна прогноза, но и основава т.нар. “Клуб на купувачите от Далас” – организация, която предоставя на страдащите алтернативни и експериментални форми на лечение. Приключенията на Уудроф се състоят в опасно търсене, намиране и внасяне на лекарства, които не са официално одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата (позната в САЩ като FDA).
Филмът страда от типичните проблеми на повечето биографични ленти. Реална личност с комплексни черти на характера бива третирана твърде едностранно. Историята на Рон е украсена с няколко важни персонажа като Ийв и Рейън, които не са реални личности. Целта им в случая е да подсилят подвизите на главния герой и да ги направят по-драматични и впечатляващи.
Героите са и инструмент, чрез който се показва постепенната му промяна в отношението към ЛГБТ общността през годините. Според разказите на близките му приятели тази промяна e силно преувеличена – Уудроф не е изразявал специална подкрепа или симпатия към гей клиентите си. Дори сценаристът Крейг Бортън, който е интервюирал интересната личност през 1992 г. през последните месеци от живота му, твърди, че Рон се е изразявал по расистки и хомофобски начин дори тогава.
Интересен е фактът, че почти никой от неговите познати не е вярвал, че Уудроф е хетеросексуален. Можем само да гадаем, но е възможно той да се е борил с интернализирана хомофобия. Това е един интригуващ оттенък, който навярно щеше да придаде допълнителна дълбочина на филма, ако беше представен. Визуалното изобразяване на Рон също не се доближава до реалността – по спомените на приятели американецът е приличал по-скоро на спретнат и добре поддържан счетоводител, отколкото на небрежния каубой, който виждаме във филма. Не на последно място, противоречива е идеята на филма, че лекарството AZT e токсично за болните, а експерименталните лекарства, които главният герой, внася са животоспасяващи и по-добри.
Ако се абстрахираме от истинската история и противоречивата личност на Рон и го разгледаме като художествено произведение, филмът има своите достойнства. Режисьорската работа на Жан-Марк Вале е страхотна и напомня силно на майсторството зад камерата на Дарън Аронофски в “Кечистът”. Динамиката между героите и в сюжета също е подобна. Драматургията е на впечатляващо ниво. Главната роля във филма играе Матю Макконъхи – талантлив актьор, започнал кариерата си с роли в слаби филми, който постепенно се издига в кино индустрията и изиграва най-добрата си роля в Dallas Buyers Club, впечатлявайки дори най-големите скептици. Не е случайно, че играта му печели и Оскар за най-добра главна мъжка роля.
Джаред Лето също е страхотен в ролята на трансджендър героинята Рейън, балансирайки мелодраматичните си реплики с въздействаща убедителност. Щеше да е прекрасно, ако Рейън беше изиграна от транс актриса, но за съжаление проблемът с рапрезентацията е често срещан и днес, а разрешаването му трябва да започне да се изисква все по-настоятелно.
„Клубът на купувачите от Далас“ е една добра лента, която обаче не може да претендира за каквато и да е истинност. Служейки си с инструментите на игралните и художествени произведения, тя представя класическата опозиция добро-зло, която тук е замаскирана зад интересни и динамични персонажи, които извършват героични дела и се раздават достатъчно, за да превърнат филма в гей версията на “Приключенията на Робин Худ”.
„Клубът на купувачите от Далас“ ще бъде излъчен в рамките на първото събиране на куиър кино клуба Big Gay Film Club на Фондация GLAS, което ще се състои на 25 юли (сряда), от 19:00 ч., в Rainbow Hub в София. Безплатна регистрация за събитието може да направите през Facebook групата на инициативата. Местата са ограничени.