Голяма част от днешните гей филми се фокусират върху миналото. Началото на гей движението, забранената любов в трудни времена, СПИН епидемията, балната култура и т.н. са важни теми, превърнали се в клишета в киното. Съвременните куиър истории остават предимно в ъндърграунда и са третирани като инди проекти. Такъв е и случая с „Париж 05:59: Тео и Юго“ – филм на френското режисьорско дуо Оливие Дюкастел и Жак Мартино.
Филмът започва смело, безмилостно и радикално с 20-минутна гей оргия, случваща се в парижки нощен секс клуб. Нищо не остава спестено, а голите тела се къпят в червена и синя светлина. Камерата се върти хипнотично около тях, опитвайки се да предаде известна поетичност на движенията (доколкото е възможно това). Освен неизбежното чувство на интимност е предадена и необичайна хармония на голите тела. Постепенно вниманието ни се измества върху двама от участниците Тео (Жофре Кует) и Юго (Франсоа Намбу). Когато погледите им се срещат, пламва любов от пръв поглед.
След последвалия сексуален контакт, двамата си тръгват заедно от клуба и през следващите 75 минути ние ще проследим опознаването им в реално време, в рамките на една нощ. Двамата герои са изключително различни – Тео е срамежлив и тих, докато Юго е разговорлив и гледа света през розови очила. По време на разходката им по улиците на Париж научаваме, че двамата са правили секс без презерватив и че Юго е ХИВ-позитивен.
Това е и момента, в който филма можеше да тръгне в познатата мелодраматична посока, по която много от филмите за СПИН-епидемията поемат. Вместо това, двамата просто отиват до спешното отделение на болница, където Тео бива насочен към PEP терапия (постекспозиционна профилактика). През първия си курс, тя ще трае 28 дни. И след това всичко продължава така, сякаш не се е случило нищо особено. ХИВ диагнозата не се превръща в параноя в „Париж 05:59: Тео и Юго“ и далеч не е най-централната част от сюжета. Това е и реалността на вируса в днешни времена, той се лекува и не заплашва живота на страдащия, при правилно третиране.
Типично за френското кино, диалогът между Тео и Юго понякога придобива сюрреалистични нотки. Мислите, идеите и думите на Юго звучат налудничаво, объркано, но и необичайно симпатично. Харизмата на героя е скрита именно в неговата типично-френска ексцентричност. Персонажите с които двамата се сблъскват, обикаляйки града са обикновени, семпли и ежедневни – от хомофобски-настроения мъж в болницата, през продавача на дюнери, до любезната жена в метрото.
Могат да се направят известни сюжетни паралели с филмите „Преди изгрев“ (с уговорката, че тук нещата прогресират наобратно – от секс към романтика, а не от романтика към секс), както и със съвременната инди-гей класика „Уикенд“ (най-вече заради постепенното разгръщане на персонажите в процеса на опознаване).
„Париж 05:59: Тео и Юго“ e сурова, реалистична и красива интерпретация върху днешната реалност за голяма част от гей общността. Предвид неизвестния актьорски състав, ниския бюджет и ограничената дистрибуция, филмът едва ли някога ще достигне до по-масова популярност, но със сигурност ще бъде оценен от куиър аудиторията, свикнала на подобно третиране.
„Париж 05:59: Тео и Юго“ ще бъде прожектиран в клуб One to One (ул. Позитано 22, София) на 18 април след среща с британския активист Уил Натлънд, който идва в България по покана на Фондация GLAS и ще говори за PrEP терапията. Начален час на събитието: 19:00 ч. Вход свободен.
