Тейлър Суифт далеч не е страхотна певица – приличните ѝ вокалните качества трудно биха могли да бъдат сравнени с тези на Лейди Гага, Ариана Гранде, Бионсе и Адел. За особена оригиналност също не можем да си говорим, особено във времената, в които Лана Дел Рей, Били Айлиш и Лорд си изградиха собствени светове. Това, което не може да се отрече, обаче, е композиторския талант на Суифт. Албумите на певицата са своеобразни дневници, изпълнени с поетични метафори, в музикална форма.
През последното десетилетие името на Тейлър не е спряло да предизвиква противоречиви реакции – от множеството ѝ публични вражди с различни фигури от шоубизнеса (част от които бивши нейни партньори) до липсата на изразена политическа и социална позиция във времената на президентството на Тръмп и #MeToo движението през 2016-2017 година. Когато най-накрая певицата отвори устата си тази година, изразявайки публично възмущението си от действията на републиканската партия и застъпвайки се за куиър общността, Суифт бе обвинена в т.нар. queer-baiting. Позицията ни по въпроса може да откриете тук.
Фокусът ни този път, обаче, ще падне върху музикалните качества на седмия студиен албум на Тейлър „Lover“, който се появи на световния пазар преди по-малко от седмица. Още от първите песни прави впечатление промяната в атмосферата спрямо мрачния „Reputation“. Творбата звучи обнадеждено, замечтано и оправдава заглавието с романтичните си текстове, посветени на Джо Алуин.
Впечатляващите умения на Суифт като текстописец ѝ позволяват да превърне и най-личната и интимна история в нещо универсално, което хиляди хора по света ще припознаят като свое. Заглавната песен „Lover“ надгражда над успешната формула на любовните балади на Ед Шийрън, „Paper Rings“ ни връща към духа на поп-пънка, модерен през предното десетилетие, а „The Archer“, „Cornelia Street“ и „Death By a Thousand Cuts“ са също толкова наситени с емоция, колкото най-добрите ѝ песни в кариерата.
Романтичната натура на албума, обаче, не спира певицата от Пенсилвания да фокусира наратива си към външния свят за първи път досега. „The Man“ задава важни въпроси за сексизма в индустрията, „Miss Americana and the Heartbreak Prince“ използва училищната среда като метафора за напрегнатия политически климат в САЩ напоследък, „You Need To Calm Down“ затваря устите на хомофобите, а в „Soon You’ll Get Better“ Тейлър се връща към акустичното звучене от началото на кариерата си, за да възпее борбата на майка ѝ с рака.
Ако никога досега не сте харесвали Тейлър Суифт, едва ли „Lover“ ще промени мнението ви. В него тя продължава да се придържа към това, което умее най-добре – лесно-слушаеми поп песни с чаровни текстове, разказващи истории. Междувременно, напрежението между лично и публично от „Reputation“ се е разкъсало значително и новата музика на певицата прославя любовта и чувствата в универсални измерения.
Оценка: 8.5/10
Слушай „Lover“ в Spotify
