PROUD.bg Review: St. Vincent потъва в миналото в „Daddy’s Home“

Ани Кларк, позната с артистичния си псевдоним St. Vincent, е от онези творци, които променят звученето си във всеки албум и влизат в различни роли. Постоянното ѝ развитие е вълнуващ феномен – невъзможно е да се оплачем, че стои на едно място или е скучна, но също така увеличава и възможността някои нейни периоди да се харесат на едни и да подразнят други.

В шестия си соло албум „Daddy’s Home“ St. Vincent прави пътуване към началото на 70-те години и се отдава на соул, фънк рок и акустични фолк аранжименти. Това е десетилетие, което винаги я е вдъхновявало, но за първи път в кариерата си тя прави толкова отдаден трибют към ретро иконите си. Звученето на David Bowie от „Young Americans“ се среща с психеделията на Pink Floyd и игривостта на Sly and the Family Stone, докато новото ѝ алтер-его стъпва върху наследството на транс иконата Candy Darling – една от звездите на Анди Уорхол.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Най-силните моменти в записа са тези, в които музикантката успява да открие допирните точки от миналото със собствената си типична стилистика. Това се случва най-вече в откриващото „Pay Your Way in Pain“, което много критици сравниха със звученето на Prince, но всъщност препраща най-вече към легендарната песен „Fame“ на Bowie. Детайлната продукция прави песента многопластова и предизвикателна, но не отнема от специфичната ѝ динамика, която ще развълнува много арт рок ентусиасти.

За съжаление, в следващите парчета St. Vincent така и не успява да повтори същата енергия, а вместо това се отдава на по-спокойна интроспекция. Въпреки това, специални моменти откриваме и в баладата „Live in the Dream“, както и в назъбената „Down“ (с култовия текстов фрагмент „get off my tit“). Заглавното парче пък звучи като Дейвид Линч-ова интерпретация на кабаретна музика със софистицирана атмосфера и изненадващи ексцентрични крясъци. Не липсват и препратки към ранното творчество на Ани Кларк в „My Baby Wants to Baby“, която напомня на наивния ‘domestic’ поп на дебюта ѝ „Marry Me“, макар и погледнат през различна призма.

Не можем да отречем, че цялостно голяма част от композициите в албума не могат да се докоснат до съвършенството на любими записи като „Strange Mercy“, „St. Vincent“ и „Masseduction“, а ‘in room’ интерлюдиите не допринасят с нищо за качеството на финалния проект. Критиките настрана, „Daddy’s Home“ проработва като цялостен проект, който създава специфично настроение и атмосфера и е поредната метаморфоза на St. Vincent, която с право ще бъде обсъждана месеци наред.

Слушайте „Daddy’s Home“ на St. Vincent в Spotify.