Netflix несъмнено набират скорост през последните месеци, давайки зелена светлина на проекти, предизвикващи предразсъдъците. Младежкият „Sex Education“ даде страхотно начало на поредицата от сполучливи сериали, третиращи темата за секса по нормален и здравословен начин. „Special“ пък разказа важна история от перспективата на куиър герой, страдащ от церебрална парализа. Най-новото допълнение към смелите проекти на Netflix е сериала „Bonding“ (заглавие омоним, което може да означава действие при BDSM практиките и сприятеляване/сближаване).
Историята ни отвежда в живота на студентката Тиф Честър (Зоуи Левин), която е част от BDSM културата и работи като секс доминатрикс. Тя намира асистент в лицето на стария си приятел от училище Пийт (Брендан Сканел) – гей момче със socially awkward поведение (сигурен съм, че много от зрителите ще се припознаят в образа му), което мечтае да стане успешен стендъп комедиант.
„Bonding“ e отчасти базиран на личния опит на сценариста и режисьор Райтър Дойл като асистент на доминатрикс. „За мен е важно да представим тази сфера, без да я експлоатираме“, сподели той наскоро в интервю пред NY Post. „Сериалът е вдъхновен от моята лична история. Имах приятелка, която тайно се подвизаваше като доминатрикс в BDSM сцената. Имах нужда от пари и тя ми подаде ръка. Често я придружавах и се грижех за безопасността ѝ по време на различни посещения. Въпреки това, „Bonding“ е художествен сериал. Не исках просто да направя проект за себе си, а за това което се случи и какво научих.“
Сериалът представя множество абсурдни и смешни ситуации (като тази, в която хетеросексуалния съквартирант на Пийт проявява желание да експериментира и да открие удоволствие в аналната стимулация), на фона на които искрените и нежни моменти на приятелство, доверие и любов се открояват силно. Кулминацията на сезона е сцена, на която Пийт и Тиф лежат с латексови маски на главите си и говорят за дълбоките си и сложни чувства.
Сериалът се радва на успех още преди премиерата си по Netflix, когато спечели награда на ЛГБТ филмовия фестивал Outfest. Въпреки това, той предизвика противоречиви реакции сред почитателите на BDSM практиките, които го заклеймиха като стереотипизиращ, неуважителен и несериозен поглед към сферата. Те, разбира се, имат право в гледната си точка, тъй като всяка малцинствена общност мечтае за съвършена и обективна медийна репрезентация. „Bonding“, обаче, не навлиза в дълбочина в същността на BDSM сцената. Той по-скоро я използва като background за разказването на история, която изследва психологията на модерната любов.
Най-големият минус на „Bonding“ е кратката му продължителност. Седем епизода, продължаващи около 15 минути, далеч не са достатъчни за пълното разгръщане на историята и персонажите. Съдейки по финала, продължението е повече от сигурно, затова ще се надяваме на по-детайлно и задълбочено развитие.
