През 1985 Ани Ленъкс и Арета Франклин изпяват: „Ние можем да се справим и сами“ в песен, отдаваща почит на всички свободни жени по света. През 2019 ЛГБТ+ общността също има нужда от подобен химн. Но дори и Жанел Моне или Сам Смит да го издадат следващата седмица, истината няма да се промени – не можем да се справим сами. Успехът идва, когато се обединим и се съюзим. Това не означава, че трябва да се кланяме пред нечий олтар, за да получим ключовете за кралството, но диалогът е задължителен.
Жените, чернокожите и хомосексуалните в Америка много пъти са се опирали на белите хетеросексуални мъже. Когато мнозинството е на власт – няма друг начин. Напоследък все повече ЛГБТ+ артисти твърдят, че трябва да променим правилата и трябва да спрем да търсим валидация от хетеросексуалните. Макар и да разбирам идеята, не съм съгласен, че тя отразява адекватно куиър аджендата. Приемането на хетеросексуални съюзници няма общо с валидацията. По-скоро има общо с преследването на нови възможности.
Освен ако някъде не съществува гей утопичен свят, в който ние контролираме системата, ще имаме нужда от подкрепата на хетеро хора, ако искаме да постигнем целите си. Трябва да променим начина си на мислене, който гледа с подозрение към всяка подадена ръка. Това не е лесна задача, когато много от известните личности, които подкрепят куиър общността превръщат подкрепата си в продукт.
Наскоро Мадона бе разкритикувана за новата си песен „Killers Who Are Partying“, в която тя приравнява личния си опит с този на различни малцинствени и дискриминирани групи по света, включително и ЛГБТ+ общността. „Ще бъда гей, ако гейовете са изгорени“, пее тя в меланхоличната балада. Особена ситуация, несъмнено, но поп легендата заслужава адмирации за добрите си намерения. Опитът и на жена, която не е израснала в луксозно имение със сребърен биберон в устата я е възнаградил със способността да чувства емпатия. Слушайки песента, сякаш забравяме, че Мадона не е съюзник на общността от вчера. Тя подкрепя гей хората от началото на кариерата си и е една от първите звезди, които се застъпва за общността през СПИН епидемията.
Подкрепата на Тейлър Суифт към ЛГБТ+ общността е нещо още по-актуално и противоречиво. Видеоклипът към „You Need To Calm Down“ включва участието на множество куиър звезди, включително Били Портър, Ру Пол, Лаверн Кокс и съставът на „Queer Eye“. Суифт, разбира се, остава централната фигура през цялото видео. Посланието е от типа: „Вижте ме само! Имам много гей приятели и те са известни също като мен!“
В сложните политически времена, в които живеем, обаче, всички хетеросексуални съюзници са крачка в правилната посока. Тейлър Суифт изразява подкрепата си към куиър общността през призмата на нейната популярност и това е окей. Не можем да твърдим, че тя не ни подава ръка, когато певицата дари 113 хиляди долара за организация, която се бори за ЛГБТ+ равенство в щата Тенеси и създаде петицията за т.нар. Equality Act. Това не е ли истинска подкрепа? Колко гей звезди направиха същото? Важно е да подбираме внимателно враговете си и да се замислим сериозно – кой е на наша страна и кой не.
В крайна сметка, трябва да сме склонни да вярваме, че в повечето случаи подкрепата е искрена. Дори понякога тактиките на хетеросексуални съюзници да не са съвършени и да се фокусират върху имиджа им, всяка признателност е за предпочитане пред апатията и тишината. По-добре е да имаме хетеросексуални съюзници, които развяват знамето ни, отколкото всички извън ЛГБТ+ общността да стоят отстрани и да наблюдават безучастно как несправедливостта продължава да тържествува.
