Първият сезон на Killing Eve започна през месец април, 2018 г. и мигновено се превърна в международна сензация. Животът на Ийв – отегчена служителка на MI6 (вътрешната контраразузнавателна служба и агенция за сигурност на Обединеното кралство) се преобръща когато се среща с необикновената наемна убийца Виланел. Тази на пръв поглед клиширана предпоставка доведе до един от най-ексцентричните и удивителни трилъри във визуалното изкуство. В продължение на четири сезона, сериалът прекарваше голяма част от времето и енергията си в преобръщане на хорските представи за шпионските истории и често взимаше наистина шокиращи решения, които караха зрителите да изтръпват в очакване на следващия епизод или сезон. Въпреки всичко това, сериалът никога не е бил перфектен, с годините ставаше все по-ясно, че силата на продукцията е създаването на много силни, запомнящи и харизматични персонажи, но слабото и място са историите около тях. С други думи, сюжетът никога не бе на нивото на персонажите.
Сериалът винаги е страдал от и от непоследователен сюжет, проблем причинен от спорното решение всеки сезон да бъде писан и ръководен от различен showrunner (основен сценарист и шеф, често и създател на даден сериал). До това решение се стигна след като създателката на сериала и showrunner на първи сезон Фийби Уолър Бридж (носител на 3 награди „Еми“ в категориите актриса, сценарист и продуцент за комедийния сериал Fleabag) отказа да продължи с втори сезон, тъй като нейната идея била за минисериал. Така Емералд Фенел ( носител на „Оскар“ като сценарист за „Момиче с потенциал“ (Promising Young Woman)) я наследява във втори сезон, който беше много по-фокусиран във Виланел. Сюзан Хийткот поема юздите в трети сезон, който беше още по-фрактуриран, той постави на пиедестал третия женски персонаж в сериала – ръководителят на MI6 – Каролин. Последният showrunner е Лора Нийл, която безспорно се справя най-зле със задачата. Нийл буквално съсипа основната и най-важна характеристика на сериала и в трите му предходни сезона – умението да бъде непредвидим.
Другият голям проблем на продукцията на BBC (HBO MAX го разпространява у нас, както и в други европейски територии), а за други негова най-голяма силна, е queerbaiting-а. Ако някой не е запознат с термина, става въпрос за маркетингова стратегия популярна сред развлекателната индустрия, най-вече когато говорим за фиктивни истории във филми, сериали, книги, комикси, при която създателите намекват за еднополова романтика или друго представяне на ЛГБТИ+, но всъщност не го показват. Или казано другояче – много подтекст, нулево съдържание. А защо за някои тази неприятна практика е и най-голямата му сила? Защото успехът на сериала се базираше на странната и амбивалентна химия между Ийв и Виланел, както и на огромните таланти зад тях. От една страна актрисата ветеран и любимка от „Анатомията на Грей“ (Grey’s Anatomy) Сандра О (Ийв), а от друга голямото откритие на британската продукция – актрисата хамелеон Джоди Комър (Виланел). И двете спечелиха множество номинации и награди, включително номинации за „Еми“ за женски главни роли, както и победа за Комър през 2019-а г. Те двете, фантастичната Фиона Шоу в ролята на ексцентричната и хаплива Каролин, смесицата от кърваво насилие и необичаен хумор, тоалетите на Виланел (освен наемна убийца, тя е и осъзната fashionista), интересната режисура и безупречната техническа опаковка на сериала заслужаваха много по-достоен и качествен финален сезон. Какво се обърка?
Ако не сте гледала последния четвърти сезон или пък неговият последен (последен и за сериала) епизод, спрете да четете дотук, защото предстоят SPOILERS.
Четвърти сезон започна много слабо и мудно, най-вече заради ненужната и досадна история на Виланел и нейната среща с религията. Грешно отклонение, което доведе до много разочарования в първите три епизода (всеки сезон на сериала се състои от 8 епизода). След това епицентърът падна върху финалната конфронтация на Ийв, Каролин и Виланел с „Дванадесетте“, по-известни катоThe Twelve (злодеите на сериала, макар и индиректно, те са и най-слабата му сюжетна нишка, винаги са били извинение, трик, който да мотивира действието, но никога не са имали реална тежест или драматично развитие) и нещата се подобриха значително, но сезонът така и не се възстанови напълно. Девете нови попълнения Хелен (изиграна с много плам от французойката Камил Котин) и Пам (чаровна и забавна Анджана Васан) не помогнаха, тъй като потенциалът и при двете не бе разгърнат докрай. Особено Пам, може би най-ненужният персонаж този сезон.
Всичко горепосочено ни караше да имаме задръжки относно последния епизод, но никой не беше подготвен за фиаското с титанични размери, което ни сполетя. След 4 сезона queerbaiting, Ийв и Виланел най-сетне се превърнаха в двойка, признаха чувствата си и се отдадоха на страстта си. Да, макар и сюрреалистично, се случи. Само ден и половина след тези събития Виланел бе убита по най-предвидимия, клиширан и популистки начин. Убита само секунди след като двете главни героини ликвидираха и дванайсетте члена на The Twelve, тяхната мисия през целия последен сезон, а в случая на Ийв – и през целия сериал. По време на прегръдка и в гръб, сцена, която сме виждали милион пъти в други продукции. По този начин, двата най-чакани момента в целия сериал се случиха в рамките на 15 минути без никаква реална емоция, претупани, нереалистични, недоизпитани, с една дума – осакатени.
Винаги сме знаели, че шпионската тематика е само за фон, така че можем да простим катастрофалното зле разказаната история на криминалната групировка The Twelve. Сериалът винаги е бил посветен на любовната история между Ийв и Виланел и на откриването на това кой си в действителност. Винаги е бил за хаотичната убийца запалена по модата и за жената представляваща закона, която не може да не й се възхищава, макар и това да я изгаря отвътре. Неприкрито еротичен и мрачен, изпълнен с обрати и черно, дори перверзно – извратено, чувство за хумор. Сериал за женските желания и противоречия. За жени, които не могат да бъдат конформисти и мечтаят за повече. Точно този сериал да реши да ни изненада като не ни изненада, жертвайки есенцията си, и като за капак, привидно наказвайки LGBT+ персонажите си, е наистина трудно за преглъщане разочарование. Това не можем, не искаме и няма да простим.
Най-доброто: Както в последния сезон, така и в целия сериал – Джоди Комър като Виланел, космически талант.
Най-лошото: Всичко свързано с The Twelve, Пам, смъртта на Константин, queerbaiting-a, последните 15 минути на финалния епизод. Накратко и в ретроспекция – целият четвърти сезон.
Незабравима сцена: Виланел работи под прикритие като нюйоркчанка на име Били, но преди да влезе в ролята, демонстрира пред Ийв способността си да сменя акценти. Епизод 6 на сезон 2, Джоди Комър печели своята награда „Еми“ именно за него.